Руският пианист Павел Кушнер почина в края на юли в затвора в Биробиджан. Той беше арестуван за четене на стихове срещу Владимир Путин в канала си в YouTube, в който едва имаше пет последователи. В знак на протест срещу лишаването от свобода Кушнер обяви гладна стачка, която сложи край на живота му на 39-годишна възраст.
Значителен брой музиканти с международно значение са подписали писмо, в което осъждат обстоятелствата около неговата смърт и репресиите срещу режима на Владимир Путин в Русия:
"Здравей! Казвам се Павел Кушнер. Аз съм пианист по професия (не се страхувам от тази дума) и работя като солист на Курската филхармония.“
Така започва едно от писмата на тридесет и девет годишния пианист, писател и активист Павел Кушнир, който наскоро почина в затвора в Биробиджан след гладна стачка. Той беше затворен там в очакване на съд за критика на войната на руското правителство. Престъплението му беше, че имаше канал в YouTube с петима абонати, в който той говори срещу войната. Историята на Дон Кихот се повтаря с катастрофален край, който, за съжаление, е по-типичен за живота, отколкото за литературата.
Ние също сме музиканти. Въпреки че е трудно да пишем, мислим и съществуваме, когато сме изправени пред всеобхватно зло, трябва да заемем позиция. Нищо няма да върне Павел Кушнер към живота. Пишем тук, за да го помним и пишем за безбройните неизвестни политически затворници в Русия и по света. Може би най-голямата трагедия в живота на Павел е, че едва сега осъзнаваме какъв необикновен артист, писател и мислител е бил той. Просто не го познавахме. Това трябва да ни напомня, че извратеният „процес на подбор“ на правоприлагащите органи води до затварянето на най-прекрасните и безстрашни хора, често най-добрите хора в една болна нация. Те дори са по-малко склонни да се възползват от размяната на затворници, отколкото хората, които познаваме от медиите, но не бива да ги забравяме.
В днешния адски калейдоскоп от фалшиви новини, фалшив морал и фалшиви ценности ние почти оглушахме. Когато внезапно чуем далечен и красив звук, който въпреки скромността си заглушава вездесъщия адски рев, ние се прекланяме пред онези герои и мечтатели, които в отчаяната си самота се жертват за човечеството и плащат най-високата цена.
Марта Аргерич, Даниел Баренбойм, Елена Башкирова, Борис Берман, Андрей Борейко, Ефим Бронфман, Изабеле Фауст, Юлия Фишер, Сол Габета, Кирил Герщайн, Владимир Юровски, Игор Левит, Алексей Любимов, Миша Майски, Александър Мелников, Ан-Софи Мутер, Еманюел Паю, сър Антонио Папано, сър Саймън Ратъл, сър Андраш Шиф, Катя Сканави, Андреас Щайер."
