Кореспонденцията на Верди винаги крие изненади. След 36-те писма до либретиста Салваторе Камарано (продадени на търг през 2017 г. от аукционната къща Sotheby's в Лондон и придобити от Министерството на културното наследство на Италия) и 14-те писма, адресирани до предприемача Алесандро Ланари (продадени на търг следващата година), стана известно съществуването на още 155 негови писма. По-голямата част от тях са непубликувани, но не спират да впечатляват колекционерите и изследователите на живота на италианския композитор. Оказва се, че Верди ги е изпратил до Тереза Щолц, а наследниците на певицата ги пускат в продажба преди няколко години. Наскоро анонимен купувач се сдобива с тях, но остават подозренията, че са се озовали в ръцете на спекуланти, интересуващи се само от печалба.
Чешкото сопрано Тереза Щолц (1834-1902) заема важно място в биографията на Верди. Тя е била първата Леонора в италианската премиера на „Силата на съдбата“ и първата Аида в Италия. Певицата е била избрана и за първото изпълнение на Реквием от Верди. Но пътищата, които пресичат съдбите на композитора и оперната прима не се ограничават само до сценичните изяви. Още по времето, в което Верди е жив, мълвата сочи, че гласовитата дама е била негова любовница, въпреки разликата във възрастта им, която е 20 години.
В продължение на десетилетия музиколозите се опитваха да разберат докъде стигна тази връзка, без да правят окончателни заключения, така че въпросните писма хвърлят повече светлина върху темата. Кореспонденцията с Щолц включва и 80 писма, написани от втората съпруга на Верди, Джузепина Стрепони (първата му съпруга Маргарита Баредзи умира, докато той пише операта „Мнимият Станислав или крал за един ден“).
Щолц и Стрепони общуват в познатия разговорен тон, като обсъждат модата, прислугата, обзавеждането и поканите за обяд, без в нито един момент да се засягат сантиментални въпроси. От 155-те писма на Верди 75 са датирани през последните четири години от живота на музиканта, който вече е вдовец. От съдържанието им проличава съществуването на по-дълбоки чувства, които излизат от измеренията на обикновеното приятелство. След смъртта на Джузепина Стрепони през 1897 г., Верди се обръща към скъпата си приятелка Тереза Щолц на „ти“. Освен това, й пише много често, дори по два пъти на ден. Двамата се срещат в Сант'Агата, в термите Табиано и Монтекатини, последвани от признания. "Прекрасни часове, но твърде кратки... кой знае кога ще се върнат! Животът на един старец е много нещастен" или „Ще бъдем сами! Няма да поканя Джулио [Рикорди] или Бойто в този ден“ или „Хиляда целувки и няма какво да добавя повече“ ясно демонстрират емоциите, които изпитва Верди към Щолц.
Откриването на тези писма между Верди и Щолц наложи актуализирането и на кореспонденцията Верди-Камарано, публикувана преди около 20 години. Сега Италия трябва да се намеси, за да предотврати попадането на скъпоценната колекция в чужбина и да позволи на учените да я видят.
