Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Клаус Петер Флор в превод на Ангелина Александрова, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Един от легендарните немски диригенти Клаус Петер Флор застава пред Националния ни оркестър на 11 ноември от 19ч. в зала „България", за да представи два шедьовъра на класическото изкуство: Симфония №49 „Страстта" от Йозеф Хайдн и песенния цикъл „Песни за мъртвите деца“ от Густав Малер. Солист на вечерта е носителят на наградите „Ехо Класик“ и „Грамофон“ баритон Бенджамин Апъл.
Клаус Петер Флор е известен като познавач на австро-германския романтичен репертоар – Брукнер, Малер, Р. Щраус, Брамс, Шуман, Менделсон, Брух, и с траен интерес към славянския репертоар – Дворжак, Й. Сук, Шостакович. Флор е впечатлен от работата на Софийската филхармония, която описва като „чудесна атмосфера, много честни и добре подготвени оркестранти. Те свирят с желание, което е предимство, когато гостува диригент. Много близки и големи професионалисти, като се опитват да пресъздават различните стилове", пояснява той.
„Това са страстите, които носиш в себе си и могат да те доведат до тъмни страни. Първата част от симфонията е „вселенска трагедия“. Единственият светъл момент в творбата е триото в менуета, но даже не е знак за някаква надежда", разказва изтъкнатият маестро в ефира на Класик ФМ радио.
Клаус Петер Флор помни времената, в които Стената разделяше Берлин. „Бях музикален директор на Музикалния театър на Източен Берлин. Политическото правило беше, че диригент от Източна Германия не може да замине на Запад, така че Западен Берлин просто липсваше. Интендантът на Берлинската филхармония Щреземан по това време се е срещнал с министъра на културата на Източен Берлин. Не знам какво е говорил, но отведнъж се реши проблема…..Отидох пеша до пропускателния пункт Чекпойнт Чарли, показах си паспорта, след което ме пуснаха и аз се отправих надясно и вървях 200 метра, за да стигна до залата на Берлинските филхармоници. След концерта минах обратно по същия маршрут. Излязох пред оркестъра и треперех, но те бяха много приятелски настроени. Вторият път, след като падна Стената, беше по-различно. Казаха ми „Вече си богат“ и не беше толкова лесно“.
Клаус Петер Флор започва професионалния си път с обучение по цигулка, впоследствие и по кларинет във Ваймар, Лайпциг и Цвикау, след което следва дирижиране при Ролф Ройтер, Рафаел Кубелик и Курт Зандерлинг. Като студент печели първа награда на Международния конкурс за диригенти „Гжегож Фителберг“ в Катовице (1979). Оттогава изявите му на диригентския пулт го утвърждават като разпознаваема фигура с индивидуални и впечатляващи интерпретации.
„Зандерлинг никога не ми е давал съвети, както и Кубелик. Повечето от уроците на Кубелик бяха в Националната галерия в Лондон. Той говореше за теченията в изкуството, за композиторите, защо нещо е смесица между едно и друго и как влияе на музиката. Зандерлинг беше в другата крайност. Бил е близък приятел, почти брат с Шостакович. Той ми казваше „Флор, гледай повече партитурата! Когато настъпи момента, композиторът ще ти даде съвет“, припомня си маестрото.
По думите му, „музиката е необходимост. Не може да изключиш музиката дори за една седмица по целия свят. В Ковид пандемията е по-важен този психологически момент около музикантите. Тяхната работа изисква емоционален обмен, от който се нуждаят. Хората извън музикалните среди трябва да дадат знак, за да знаят музикантите, че трябва да продължат да свирят и че животът продължава".
Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.
Повече за диригента:
Клаус Петер Флор започва диригентската си кариера в германския град Зул (1981-1984), продължава като главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър (Konzerthausorchester, 1984-1991) и на Тонхале – Цюрих (1991-1994). Гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Далас, Западна Австрия, „Верди“ в Милано, Филхармоничния оркестър в Лондон, Малайзийската филхармония. Паралелно сътрудничи на големите немски оркестри – като Лайпцигския Гевандхаус и Щатскапеле – Дрезден. През 1988 дебютира с Берлинската филхармония.
В периода 2008-2014 е музикален директор на Малайзийската филхармония. След изявите си като главен гост-диригент на Миланския симфоничен оркестър „Джузепе Верди“ (2003-2008) за сезон 2017/2018 той е назначен за диригент по централно-европейския репертоар. За сезон 2018/2019 Флор е обявен за гост-диригент на холандския Het Gelders Orkest.
В обширната му дискография е включена серия от записи на Менделсон с Бамбергския симфоничен оркестър, наскоро преиздадени от Sony / BMG. От дългогодишното му сътрудничество с Миланския симфоничен оркестър „Джузепе Верди“ се ражда интегралът на Малеровите симфонии в концертни записи за Idagio. Записва „Азраел симфония“ на Йозеф Сук (2009) и Симфониите №№ 7 и 8 на Дворжак (2012) с Малайзийската филхармония за фирмата BIS.
Повече за солиста:
Поставян в авангарда на новото поколение песенни изпълнители, Бенджамин Апъл се изявява активно на световните сцени, включително в залите Барбикан – Лондон, Концертгебау – Амстердам, Концертхаус – Виена, Филармониите в Париж, Кьолн и Хамбург. През 2016 получава наградата за млад артист от сп. „Грамофон“ за концертните му рецитали и оперни образи по мнението на публиката и критиката. Той е сред избраните „Артисти от новото поколение“ на BBC (2014-2016), „Изгряващ артист“ на Уигмор Хол и „Изгряваща звезда“ на ECHO (2015-2016). През 2016 е избран артист за звукозапис на SONY Classical.
В концертните си изпълнения сътрудничи с Академия за старинна музика в Берлин, Щатскапеле Дрезден, Бахов Колегиум в Щутгарт, Немската камерна филхармония в Бремен, Симфоничните оркестри на Виена, Кьолн, Сиатъл, BBC-Лондон. Дебютира на BBC Proms през септември 2015 в „Немски реквием“ на Брамс, в „Кармина Бурана“ на Орф с оркестъра на BBC.
Известен е с рециталите си на фестивалните сцени в Единбург, Шлезвиг-Холщайн, Равиния, Рейнгау, Барселона, Лийдс, Оксфорд, Антверпен, както и на най-големите концертни сцени. През сезон 2017/2018 осъществява турне в Индия и Хонг Конг с Дрезденската Щатскапеле под палката на Кристиан Тилеман, излъчен по националната телевизия. През сезон 2018/2019 дебютира с рецитали в Съединените щати – в Ню Йорк, Портланд, Ню Орлиънс, Кливланд и Вашингтон. Осъществява концерти със Симфоничния оркестър на NHK под диригентството на Пааво Ярви (в Япония), както и продължава изявите си в Кьолн, Цюрих, Барселона, Уигмор Хол – Лондон и на редица фестивални сцени. В чест на 100-годишнината от края на Първата световна война участва многократно във Военния реквием на Бритън.
Отличен е с престижната награда „Дитрих Фишер-Дискау“ (за най-добър певец на песни) на Académie du Disque Lyrique (2017/2018).
