Лора Маркова (цигулка), Александър Сомов (виолончело) и Надежда Цанова (пиано), се събират на една сцена в концерт с изцяло посветен върху творчеството на Лудвиг ван Бетовен.
Тримата музиканти ги свързва активната концертна дейност, интересът към камерната музика и вниманието към стила, и детайла. Програмата съчетава лиричност, драматизъм и характерния за Бетовен размах в камерната музика, в изпълнение на трима български музиканти с активна международна кариера.
В концерта ще прозвучат:
Романс за цигулка и пиано No 2 във Фа Мажор, op. 50
Соната за вилончело и пиано No 3 в Ла Мажор, op. 69
Трио за цигулка, вилончело и пиано No 5, op. 70 "Geist"
С финансовата подкрепа на Столичната община - Календар на културните събития през 2026 г.
Съорганизатори: Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония
Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура", Столична община, Министерство на културата.
Билети на касите на зала „България“, както и чрез
Eventim.bg и
kupibileti.bgНамаления на касата на зала „България“ за пенсионери, студенти и учащи.
Оп. 69 е създаден през 1808г. и е посветен на близък приятел на Бетовен – известен челист, с благородническа титла, който се грижил за неговите дела. Впоследствие, той получил „възлагане“ от Майстора, да му намери „някое честно и красиво момиче във Фрайбург“ за съпруга. Житейският път на Бетовен, в тази посока, обаче е бил достатъчно богат и сложен, както и времето в което живее във Виена и настъплението и окупацията от войските на Наполеон. Живеейки около укрепленията на града, докато създавал своите произведения, под прозорците му постоянно свистели куршуми. Често, обаче официалните посвещения на произведенията, контрастират и рядко съвпадат с вътрешните вълнения на техните автори. Така и в случая, при създаването на това произведение в сърцето на неговият автор се намирал образа на една от най – известните, изтънчени и талантливи пианистки на своето време – Мадам Биго, Мария Киен от Елзас. Хайдн се възхищавал от свиренето и. Бетовен бил запленен от изяществото на нейните изпълнения, и с охота следял нейните изяви, споделяйки и за „кристалният звънлив звук“ на нейното свирене. Изразил и вдъхновението си да създаде блестящо произведение за два инструмента, които да се намират в съвършенна хармонична равностойност, като танц на душите, които могат да го изиграят в съвършен свят. Поканил я, дори на излет в който да „вкусят заедно от радостите на природата“, която Мадам Биго, разбрала не съвсем добре. Ревнивият и съпруг, прекъсвайки отношенията на семейството с Бетовен, я отвежда в Париж. Така Майсторът продължил работата над сонатата "Inter lacrimas et luctus" – сред сълзи и тъга. В самото произведение обаче се долавя спокойна тържественост и сдържаност на емоционалният израз. Намерените, обаче решения за регистър, звукови съотношения и равностойност на инструментите, е изключително постижение, равно на оригиналността на музикалните му идеи. Едно късо, но чудесно анданте отделя скерцото, пълно с капризна изящност, от веселите вариации на едно allegro vivace – може би това е картината на Мадам Биго и развилите се отношения между двамата?
В същото време съзнанието на Майстора се „обърнало“ и към друг образ покриващ неговата „Извечна Любима“. Тереза, с която поддържали отдавнашни отношения на интимно приятелство. В този период тя, ту била във Виена ту пътувала в Италия за възстановяване на здравето – когато получила „вдъхновение свише“.
- „Всевишният ми даде вдъхновение да погледна по – надълбоко в своето аз ... и да извършвам „общение с духове“ – описвала тя на своя приятел в писма.
В същото време Майстора се интересувал и проучвал трагедиите на Еврипид и най – вече образа на Медея.
Замислял и Хор на вещиците за операта Макбет, които в скици изразява музикално.
Това е и времето и връзката на създаването на следващия оп.70 – двете триа за пиано, цигулка и чело, първото от които известно като Призрака - "Geist"
От него по – късно ще се „роди“ операта Фиделио.
В скръбното largo на триото се извисява лирическата мисъл. Поета – музикант никога не ни е дал по – открита, по общирна изповед от тази. Ударите на сърцето му отмерват пулса на мелодията. " Ларго населено с призраци", заявява челиста Самсон.
Триото, състоящо се от две спокойни и безпроблемни части, които обграждат мощното предромантично largo, което е изпълнено с ефекти и внезапни динамични обрати и контрасти, рисуващи призраците.
След като „забравя“ за Тереза, Бетховен ще се обърне към нейната сестра Жозефина, която учи на пиано, и ще я превърне в образа на „Извечната Любима“.
За образа на Медея, който е приел за пример - ще ни каже той – връщайки се към образа от своите музикални занимания, “като по – съвършена от останалите", може да се свързва със сили, от които черпи своите познания и ясновидство. За да ни покаже или опознаем този свят, ние трябва да се потопим в него или да оставим тя да ни заведе до него. Там в света на духовете или призраците, ние можем да намерим "отговор на своите въпроси.”, в това число и за „Извечната Любима“.
Там трябва да пресъздадем музикални образи, чрез общуване на партиите на „участващите“ инструменти – на Тереза, Жозефина и задаващият си тези музикални, житейски и духовни или „духови“ въпроси.
