Албена Петрович- Врачанска се завръща в програмата на 54-то издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ със световна премиера на своята радиоопера „Синьото пиано“. Събитието ще се състои на 3 май от 19.00ч. в Първо студио на БНР. Либретото и мизансценът са дело на Матиас Фогт. „Синьото пиано“ разказва историята на две еврейски пианистки, които стават жертва на Сталин и Хитлер. Заради произхода си едната попада в ГУЛАГ, а другата – в концентрационния лагер Терезиенщат. Спомените за тяхната съдба разказват Синтия Кнох (сопран), Наама Лиани (мецосопран), Ансамбъл MYX`D, Стефания Янкова (виола), Борис Будинов (перкусии) и Матиас Фогт (четец).
Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община през 2023 г., а bTV Radio group е медиен партньор.
Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ е носител на лейбъла за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа” на Европейската фестивална асоциация.
Необичайни инструменти ще прозвучат по време на изпълнението разкрива Албена Петрович-Врачанска по Classic FM. Сред тях са гумени патенца и тибетски купи. За цигуларите Юлиян Стоянов и Смиляна Лозанова от ансамбъл MYX`D е чест да се включат в проекта, който ще репетират утре, 29 април. През това време им предстои да разкриват контраста между мъжкото и женското в творбата заедно с останалите изпълнители. Цялото интервю на Георги Митов-Геми с композиторката Албена Петрович-Врачанска и музикантите Юлиян Стоянов и Смиляна Лозанова, чуйте в звуковия файл под главната снимка!
Две пианистки стават жертви на нацистко-съветския пакт, в който Сталин и Хитлер се стремят да споделят един разделен свят, организиран върху общото им презрение към човечеството и незачитането на човешкото достойнство.
Вера Лотар-Шевченко (1901 Торино – 1982 Новосибирск; представена от Мецосопран) е френско-руска пианистка, затворничка в ГУЛАГ в Сибир.
Алис Херц Зомер (1903 г. в Прага – 2014 г. Лондон; лек сопран) заточена в Терезиенщат поради еврейския си произход, където трябва да играе в зловещата комедия, която иска да накара света да повярва, че нацистките лагери са приятно място за живеене.
Какво знаем от техните спомени за тяхната съдба?
Музиката на Албена Петрович Врачанска и сценарият на Матиас Теодор Фогт разглеждат най-сложната трагедия на живота на артистките в средата на 20. век. Сценарият има традиционна драматургия, базирана на идеята за екстасит, започваща в ада и завършваща в апотеоза на силата на музиката в най-трудните среди. В центъра на операта е женската страна с нейните асиметрични ритми и сложна, хетерономна концепция за потока.
Функцията на мъжката страна е да даде контраст и фон на женската страна; това ни кара да разберем света, в който дамите пианистки живеят, започвайки с по-малко сложни, симетрични ритми. Заглавието на радиооперата е почит към Елзе Ласкер-Шюлер, емблематичната немска поетеса-експресионист (1869-1945), която пише на синьото си куклено пиано като символ на изгубеното детство в Цюрих през 1937 г., преди да поеме в Йерусалим, напускайки нацистка Германия.
Funkoper/Radio Opera е изключително модерен жанр в края на 20-те години (срв. Lindbergh-Flug 1929 от Брехт, Вайл, Хиндемит) и след войната. Албена Врачанска и Матиас Фогт се обръщат към този жанр заради неговия изключителен потенциал за излъчване по радиото, което за разлика от традиционалната оперна сцена е в състояние да пренесе посланието до много по-голяма слушателска аудитория. Създаването съвпадна точно с периода на Ковид-19 и поради това четири пъти бе предвиждана световна премиера:
- Април 2020, Първо студио на БНР, в рамките на XXIII издание на международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISIMO, анулиран заради Ковид;
- Ноември 2020, нова дата от Фестивала, отново анулиран заради Ковид;
- Януари 2021, операта в Анаберг Буххолц – Германия, анулиран заради Ковид;
- Април 2021, операта в Анаберг Буххолц – Германия, анулиран заради Ковид.
Друг, скрит смисъл на заглавието - Йохан Волфганг фон Гьоте намери метафора за мъжкото опростяване на света и за липсата на надежда и човешко уважение, когато описа неспособността да се види синият цвят, ацианоблепсията, в своите „Изследвания на цветовете“: „Nehmen wir aus unserm Farbenkreise das Blaue heraus, [erscheint der] Himmel rosenfarb und alles Grüne in Tönen vom Gelben bis zum Braunrothen“ – Ако премахнем синьото от нашите цветни кръгове, [тогава небето ще изглежда] розово и всичко зелено ще изглежда в тонове от жълто до кафяво-червено. (1810, #113; срв. Vogt 2010, 42sq).
Кафяв и червен наистина е светът около Вера Лотар-Шевченко и Алис Херц Зомер, без синьо в небето.
Наама Лиани - мецосопран
Родена в Израел, обучена в Ню Йорк и след няколко години в Париж, Наама Лиани понастоящем живее в Люксембург. Докато живееше в Ню Йорк, тя свири на престижни сцени като Карнеги Хол, Музея на изкуствата Еверсън и центъра ДиМена, солистка с Обществото на Бах към Колумбийския университет в J.S. Bach Magnificat и представяне на ролята на Съпругата на ханджията от „Хитрата малка лисица“ на Яначек.
След пристигането си в Европа Лиани пее на фестивала Clasicos En Alcala Clasicos Para Todos (Мадрид), фестивала De la Musique Avant Toute Chose в Париж, ролята на Купидон в „Orphée aux Enfers“ от Офенбах, соло на Мецо в месата до минор на Моцарт в St. Жермен Ан Ле. Лиани участва като млада солистка в музикалния фестивал Lyrique en Mer (Belle Ile en Mer, Франция). Лиани пее ролята на Марселина (Le Nozze di Figaro) във Велберт, Германия и веднага след това е избрана да пее в концерта на Nei Stemmen в Люксембург. Лиани беше една от малкото певици, избрани да участват във Вокалната академия в Гщаад (Menuhin Festival Gstaad), режисирана от мадам Сесилия Бартоли и мадам Силвана Базони. Други значими сътрудничества включват работа с маестро Алберто Зеда. Днес Лиани работи с легендарното мецо-сопрано Виктория Кортез и маестро Тамир Часон.
Синтия Кнох, родена през 1980 г., е родом от Люксембург и получава първото си музикално образование в Консерваторията на Esch-sur-Alzette и Conservatoire de la Ville de Luxembourg. След образованието си като танцьорка, тя учи сценични изкуства в Оснабрюк (Германия). Страстта ѝ към класическата музика обаче продължава да расте, така че тя отива да учи класическо пеене в Маастрихт (Холандия). След като получава бакалавърската си степен, Синтия Кнох продължава музикалното си образование в Fonty’s Conservatorium, Тилбург, където завършва обучението си със степен „магистър по музика“. Само месец по-късно тя е финалист на международния певчески конкурс Моцарт в Прага. Тя беше удостоена с честта да пее за радио предаване, отбелязващо фестивала „Ad Honorem Mozart” в „Estates Theatre”. Синтия Кнох продължава да усъвършенства вокалната си техника под ръководството на Том Краузе и Юбер Деламбойе. Посещавала е много майсторски класове, водени от известни преподаватели като Kurt Moll, Nelly Miricioiu, Roberta Alexander, Umberto Finazzi, Mya Besselink, Brigitta Seidler-Winkler и Pia Douwes.
Синтия Кнох дебютира на сцена през 2000 г. в „Уестсайдска история“ на Леонард Бърнстейн. Оттогава тя участва в много оперети, опери, солови рецитали, музикални комедии и концертни представления. През 2012 г. тя се присъединява към Андре Рийо и неговия оркестър на Йохан Щраус и основава своя ансамбъл „Lola Marie et Les Chats Noirs“. Тя е една от певиците, които работят успешно както в областта на модерната, така и на класическата – съвременна музика.
Албена Петрович Врачанска е люксембургски композитор и пианист от български произход и кавалер на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург - L’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg (2013). Тя е отличена и с Médaille de Mérite en Argent de l’Union Grand Duc Adolphe (2017), Médaille en Argent de l’Union Saint Pie X (2018) и `Културна награда 2007`от община Хесперанж. През 2007 г. е член на журито на Международния конкурс по композиция „Валентино Буки” в Рим, Италия. Родена в София, тя получава магистърска степен по композиция и писане на музика и диплома за концертиращ пианист в България. От 1996 г. живее в Люксембург. Написала е над 600 творби в различни музикални жанрове. Някои от произведенията ѝ са публикувани от SCHOTT MUSIC International, Luxembourg Music Publishers, Editions L’Octanphare, Furore Verlag. Наскоро тя издаде компактдиск „Crystal Dream“, след това „The Voyager“ и „Bridges of Love“ от лейбъла solo.musica.de, с голям международен успех и признание от пресата и получи номинация за Opus Klassik 2019 и Opus Klassik 2020, и с новия си компактдиск е номинирана за Opus Klassik 2022.
Албена Петрович- Врачанска е дъщеря на Андрей Врачански (1915-1990) - композитор, диригент, музикален педагог. Автор на около 180 произведения/композиции в различни жанрове за духови оркестри: маршове, Еленини хора размер 7/8, прави хора размер 2/4, Дайчови хора размер 9/8, умерени хора размер 9/8, китки за духов оркестър; песни за тригласен хор; различна танцувална музика: фокстрот, валс, танго, румба. Двамата му сина също се занимават с музика. Емил Врачански е бивш капелмайстор на Гвардейския представителен духов оркестър, а Илия Врачански - музикален педагог и бивш капелмайстор на военен оркестър ШЗО-Плевен.
