На 14 юни от 19.00 ч. в Камерна зала "България" публиката ще почувства „Музикално дихание от Корея“. Концертът представя палитра от музикални идеи и вибрации, като съчетание на наследство и съвременност, на корейско и българско изкуство, в партньорство за 4-та година с корейското сдружение за съвременна музика „Музикално общество Изток-Запад“. Освен традиционни пиеси, ще чуете авторска музика от корейски тонови майстори като Бьондонг Бек и членовете на сдружението Бокнам Ли, Юнгьонг Парк и Мисон Джонг. Ще видим различни музикални формати като солова изява на корейските нструменти каягъм и хегъм, дуо за пиано и каягъм, виолончело и хегъм и други. Български и корейски народни певци ще бъдат включени в богатата палитра на този различен концерт, на който гостуват композиторите Бокнам Ли и Юнгьонг Парк, и четирима изпълнители - Дохьон Ким (народно пеене), Хеджонг Ли (каягъм), Юндже Хо (хегъм), Гюхак Джонг (пири), а от българска страна ще участват изтъкнатите музиканти Теодора Атанасова (виолончело), Инес Симеонова (пиано), Костадин Генчев (кавал) и Гергана Димитрова (вокал).
Събитието е включено в 55-тото издание на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" и е част от Културния календар на Община София за 2024г. Билети - на касата на залата и в електронната мрежа.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с композиторките Бокнам Ли, Юнгьонг Парк и с музикантите Хеджонг Ли, Дохьон Ким, Юндже Хо и Джейонг Рю в превод на Суми Ким от Hana Art Network, разположено в звуковите файлове под главната снимка!
Концертът, който ще бъде представен тази година, ще включва произведения, посветени на традиционните корейски приказки, танци и артистични настроения, и се състои от авторска музика на корейските композитори, традиционна корейска музика и българска народна музика. Няма съмнение за това, че музикалната хармония, създадена от интеграцията на корейски глас, българска вокална музика, традиционни и европейски музикални инструменти на двете страни, ще вдъхне дихание от корейската душа, дори в несъществуващия формат или извън обикновена музикална рамка.
В програмата ще прозвучат:
1. „Притури се планината“ (Българска народна песен) Швейцарският продуцент Марсел Селие, който пристига в България през 1952 г., силно се впечатлява от тази песен, когато я чува за първи път и я включва в своя албум през 1975 г. "Мистерията на българските гласове", компилация от представителни български народни песни. От тогава тази песен става известна в цял свят. Тогава изпълнението на Стефка Съботинова станва автентично, а през 1994 г. Жаки Анона представя съвременната си интерпретация. Текстът изразява силата на майчината любов.
2. „Санрьонсан Пури“ за пири (Корейска традиционна музика) Йонгсанхуесанг е сюита, съставена от девет части. В началото първа част започва в бавно темпо и става по-бързо и завършва с бързо темпо. Първата част, с най-бавно темпо, се казва „Санрьонсан“. „Пури“ означава транскрипция на изпълнителя – с добавяне на мелизматични пасажи и усложняване на ритми за да покаже брилянтна техника. За пири, който е бамбуков духов инструмент с двойна тръстика, Санрьонсан Пури се счита като един от най-виртуозните репертоари.
3. “Хегъм Санджо” (Корейска традиционна музика – транскрипция на Джи Йонхи) Хегъм е двуструнен инструмент, със струни, направени от копринен конец и с лък, от конски косъм. Санджо означава музикална форма за соло инструменталист. Санджо за хегъм дава възможност на инструменталиста да покаже различни тембри, чрез натискане на струните с лявата ръка и извличане на звук чрез лък с дясната ръка - „Нонхьон“, който влияе върху нюансите на тембъра. Можете да опитате уникалния чар на санджо за хегъм в „кйемьонцо“, което е пентатоника ла минор, обагрено с тъга. Оказва се, че майсторът Джи Йонхи е изпълнил санджо за първи път в началото на 20 век, а по-късно майсторът Джи Йонхи завършва основната рамка на санджо за хегъм в свой стил, и тази версия се изпълнява в днешни дни. Много е деликатен и има доста извивки и също така има добавени части, които са леки, весели и забавни, като народните песни на област Гьонги-до.
4. „Артистично настроение“ за гаягъм (Бьондонг Бек, 1977) Има общоприет стереотип за музикалния инструмент гаягъм, когато звучи за музикален жанр санджо или джонгак. Идеята на произведението е „Не може ли да изоставим стереотипът за гаягъм и вместо това да разкрием чара на гаягъм от новата перспектива?“ Изключвайки всякакви специфични гами, ритми или фиксирани форми, аз реших да се отдам на потока на музикалната творческа идея и разгърнах мелодията, която произлиза от възхищението ми към гаягъм.
5. „Приказка“ за виолончело и хегъм (Бокнам Ли, 2003) В Корея има много народни приказки свързани с птиците и това произведение се реализира от вдъхновение от народната приказка за евразийския чухал (малка сова). Имало едно време десет братя и сестри, живеещи край река Джинду. Един ден, когато майка им починала, баща им довел мащеха. Тя е била много зла. Най-голямата дъщеря се омъжила. Тя получила много скъпи бижута от семейството на младоженеца преди брака като подарък, мащехата от завист я заключила в килера и го запалила. По това време една птица се издигнала в небето сред горящите пламъци. Говори се, че тази птица, разтревожена за останалите й братя и сестри, долетяла до прозореца и заплакала, за да събуди спящите й братя и сестри. Чрез това произведение изразявам тъжното и сърцераздирателно чувство, свързано с тази приказка, чрез звуците на виолончело и хегъм, които имат отлична емоционална изразителност.
6. „Retro“ (Мисон Джонг, 2024) „Retro“ за пеене, хегъм, виолончело и кавал има за цел да свърже корейската и българската култура като използва фолклорни елементи от двете страни с различни инструменти. Кавалът и мрачната вибрация на гласа създават нюанси на корейската скръбна емоция, която контрастира с веселото вълнение от българския народен танц. Това се разкрива в бързо развиваща се мелодия на хегъм и с pizzicato и con arco техника на виолончело. Чрез glissando и tremolo на многобройни тонове, те създават ефект, подобен на шум от старо радио или телевизор. Текстът съдържа такъв смисъл, че влагаме срещата на корейско и българско в един съд, който се нарича „Retro“.
7. „Танц на жерава“ (Юнгьонг Парк, 2024) Танц на жерава (хакчум) е танцът, който се изпълнява с маска на жерав, която се слага върху цялото тяло, за да възхвалят краля. Танцът се практикува по време на Династия Горьо (918 – 1392) по повод на кралска церемония. В Корея жеравът е приет като символ на дълголетието. Поради тази причина танцът на жерава се е изпълнявал на кралски банкет или на кралските церемонии, за изгонване на злите духове.
8. „Ариранг“ (Корейска народна песен) Ариранг е традиционна корейска народна песен, която се е предавала устно. Всяка провинция има своя песен “Ариранг”. Те ключват текст `Ариранг~` или `Арари~` или други вариации като припев или рефрен. Въпреки, че най-известни са от провинция „Джонсон“, „Мирянг“, и „Джиндо“, които се считат за найдобри, има и много други навсякъде, където живеят корейци по целия свят, дори да има различни ритми, такт и текстове. Тя свидетелства за социални промени, изразявайки само с два реда поезия, но с разнообразни мелодии. Днес ще чуете Ариранг от Джонсон, Аринаг и Ариранг от Джиндо.
