Тъжни вести за трима изтъкнати музиканти в един ден! Две седмици след като е напуснал този свят, на 14 август 2021г., светът научи за кончината на цигуларя Игор Ойстрах. Синът на легендарния цигулар Давид Ойстрах е издъхнал на 90 -годишна възраст. Игор Ойстрах е роден в Одеса през 1931 г. Ученик на собствения си баща в Московската консерватория, той през 1952 г. печели първа награда на Конкурса „Виенявски“.
Публиката ще го запомни с емблематичните участия през 60 -те години (както и записите му) заедно с неговия баща, като репертоара им включва произведения за две цигулки и за цигулка и виола. Баща и син Ойстрах оставят трайна следа в музикалната история с интерпретациите си на Концерта за две цигулки на Бах BWV 1043, Концерт op. 3, № 8 от Вивалди, Симфония концертанте K 364, Кончертоне K 190 и Дуетите K 423 и 424 от Моцарт, барокови трио сонати (Хендел, Бенда, Бах), произведения на Шпор, Сарасате (Хота Навара) или Прокофиев (Соната за две цигулки).
Игор Ойстрах също записва като солист цигулковите концерти на Брух, Бетовен и Чайковски, както и сонати на Бах, Моцарт и пиеси на Паганини и т.н. От 1996 г. е професор в Брюкселската консерватория. Музикантът е женен за пианистката Наталия Зерцалова, която често му партнира на пианото в камерни рецитали и записи. Синът му Валери също е цигулар.
Гръцкият композитор Микис Теодоракис почина днес, 2 септември, в Атина на 96 -годишна възраст. Роден през 1925 г. на остров Хиос, Теодоракис получава стипендия през 1954 г., за да завърши обучението си в Париж при Оливие Месиен. През 1960 г., след завръщането си в Гърция, започва да се интересува от народната музика на страната си. Голяма част от по -късната му произведения доказват това сливане между класическата музика и гръцката национална музикална традиция.
През 1964 г. саундтракът му към филма „Зорба Гъркът“ на Майкъл Какоянис с участието на Антъни Куин му донася международна известност. Неговата обвързаност с идеалите на левицата предопределят престоя му в затвора последващото изгнание след военния преврат в Гърция през 1967 г. Композиторът успява да се върне в страната си през 1974 г. след падането на диктатурата.
Ключова фигура в музикалния и политически живот на съвременна Гърция, Теодоракис ще бъде запомнен преди всичко като автор на огромно наследство, което включва народни песни, филмова и театрална музика, както и класическа музика- симфонии, концерти за различни инструменти, камерни и клавирни пиеси, кантати и оратории (особено се отличава Canto general, по текстове на Пабло Неруда), балети и пет опери, вдъхновени от древногръцката митология.
Българската музикална общественост се разделя завинаги с Теодор Мусев. Един от най-ярките български пианисти и органисти през втората половина на XX век напусна този свят на 83-годишна възраст. Музикантът, роден в Русе, е възпитаник на Интерната за даровити деца и на Музикалната академия в София. Сред неговите преподаватели са Величка Савова Тамара Янкова и Димитър Ненов, а разкриването на таланта му се дължи на композитора Константин Илиев и диригента Добрин Петков, които са били близки приятели на неговото семейство.
От края на 60-те години Мусев е щатен солист на музикалните състави на Българското национално радио. Там осъществява многобройни първи изпълнения на творби от български композитор. Работи с диригента Васил Стефанов и с композитора Александър Владигеров, с които реализира поредица от записи за БНР и „Балкантон“, като се отличават всички клавирни опуси на Джордж Гершуин (някои от тях, изпълнени за първи път в България). Самият Мусев обработва любимите му песенно-клавирни миниатюри на Гершуин, като ги трансформира в концертни пиеси, които са единствени по рода си в света.
След като специализира органова интерпретация във Варшава, той влиза в редиците на първите български професионални органисти. С негово участие прозвучават „Стабат матер“ от Перголези, „Миса Бревис“ от Бритън, „Елегия“ (по Ботев) от Казанджиев, органови произведения на Бах, Моцарт, Регер, Франк и др.
Като камерен музикант си партира с цигуларя Минчо Минчев и с баса Никола Гюзелев. Концертира в Европа и Япония, осъществява записи в България, Германия и Полша. Теодор Мусев е работил и като втори диригент и пианист на Хора на софийските учителки, както и като аранжор и педагог.
Поклон пред паметта им!
