Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с отец Кирил Попов, разположено в звуковия файл под главната снимка!
На 17 октомври Софийската опера и балет ще представи музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представлението ще се играе в Голямата зала на Софийската опера и балет от 19.00 часа. Спектакълът се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Билетите са в продажба на касата на Софийската опера и балет и онлайн. Има един светец, който в най-голяма степен олицетворява представата за святост у православния българин – Рилският чудотворец, св. Йоан Рилски. Той е образецът, иконата за всеки вярващ наш сънародник.
Съдържанието на поетичните текстове е на известен наш интелектуалец от миналото. През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение.
Кой е Тихомир Павлов?
Неговото рождено име е Александър Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков. Той е популярен навремето писател, поет, публицист, етнограф от началото на XX век. Тихомир Павлов завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата „Сирачето“. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната му поема „Страхил войвода – покровител на угнетените“ е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов.
Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко.
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.
Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България.
Тихомир Павлов е бил в редакционния колектив на списание „Людокос“, заедно с интелектуалците Райко Алексиев и Йордан Сливополски. Негови приятели са Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев. Подкрепя Райко Алексиев при издаването на неговия седмичен вестник „Щурец (1832 г. – 1944 г. ).
Друг негов известен съмишленик е Йордан Сливополски ( 1884 г.- 1968 г.), писател и издател, който завършва финансови науки в Ню Йорк. Работи и в българската легация във Вашингтон.
Земният път на Тихомир Павлов свършва на 57 години в София.
През 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955г.) намира поемата на Тихомир Павлов в своя личен архив и получава музикално вдъхновение. Д-р Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През 1982 г., по решение на Св. Синод на БПЦ, е изпратен като аспирант в Московската духовна академия, където специализира хорово дирижиране, индивидуално учи хармония и композиция при изтъкнатия руски композитор, музиковед и педагог Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Развитие на осмогласието в Руската и Българската православни църкви“. В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие „Златен камертон“. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. Това негово обучение завършва с едночасов изпит-концерт на 11.11.1988 г. в голямата зала на консерваторията с изпълнение на църковни песнопения от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан. От 01.11.2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя” в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999, 2010 и 2012 г.), мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999 и 2002 г.), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997). Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и светски песни. Концертира у нас и в чужбина с различни хорови състави. Занимава се и с музиковедска и редакторска дейност. Има множество участия като музикален продуцент, музикален оформител и изпълнител в записи за CD и DVD на църковна тематика. През 2012 г. излиза първата част на сборник с негови композиции „Православни хорови творби”, а през 2020 г. – част втора. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори.
Носител е на ордена на Руската православна църква „Преподобни Сергий Радонежски” – трета степен (2014 г.) и ордена на Българската православна църква „Свети Климент Охридски“ – първа степен (2016 г.).
В постановъчния екип на „Рилският пустинник“ са :
диригент – Старозагорски митрополит Киприан, Жорж Димитров, режисьор – Пламен Карталов, сценична адаптация – Вера Петрова, сценично оформление Нела Стоянова, костюми – Марта Миронова, диригент на хора – Виолета Димитрова.
Действащи лица и изпълнители:
Рилският пустинник: Ириней Константинов
Рилският пустинник като млад: Атанас Младенов
Цар Петър: Ангел Христов
Лука, племенник на Рилския пустинник: Иван Радев
Глас от небесата: Димитър Станчев
Отец Авксентий: Николай Петров
Брат на Рилския пустинник: Веселин Михайлов
Разбойници: Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненчев, Николай Павлов
Поклонници: Николай Войнов, Георги Джанов, Красимир Динев
Молитвен глас от народа: Стефан Владимиров
Народа: Кирил Константинов, Юлиана Тодорова
Воин от царската свита: Иван Александров
Царски пратеник: Велислав Нинов
,,С нами Бог“: Николай Милев
Ангелски хор: Детска вокално-театрална формация с ръководител Димитър Костанцалиев
