Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с фестивалния директор на Sofia Documental Мартичка Божилова, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Фестивалът Sofia Documental ще бъде открит на 24 септември от 19.00 ч. в Дома на киното в София с филма "Да спасиш планина" на режисьорите Биляна Туторов и Петър Гломазич. Събитието е подкрепено от Посолството на Република Черна гора в България. В отдалечените планини на Черна гора, на платото Синяевина, Гара и тринайсетгодишната ѝ дъщеря Нада се завръщат всяко лято на пасищата на своите предци. Там те отглеждат животни, събират билки и живеят в симбиоза с планината, която наричат „Майка“. Но крехкият им свят е застрашен, когато правителството на Черна гора придвижва планове за военен полигон за обучение, подкрепен от НАТО, в сърцето на този защитен природен ландшафт. Гара неочаквано се превръща в лидер в борбата за защита на Синяевина. Докато Нада навлиза в света на възрастните, насилието, което заплашва земята, събужда у нея въпроси за миналото и бъдещето ѝ, както и за кръга на насилието в собственото ѝ семейство – кръг, който тя се надява да прекъсне.
В рамките на тазгодишното издание фестивалът Sofia Documental представя френско-българската копродукция Между дни, между нощи, режисирана от Сесил Каню и Стефка Николова, в рамките на конкурса за най-добър български документален филм. По този повод, Френският институт в България ще бъде домакин на прожекция на филма, последвана от среща с екипа на 25 септември от 18:30 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт в България. Срещата ще бъде възможност за разговор по темите на филма, неговия документален подход и въпросите, съпътствали създаването му. Как се живее с антиромския расизъм в квартал, отделен от останалата част на града? Между 2007 и 2022 г. животът на Стефка Стефанова Николова протича в „Надежда” – ромски квартал в покрайнините на Сливен. Чрез нейните текстове и дългогодишното ѝ приятелство с режисьорката Сесил Каню филмът предлага интимен поглед към ежедневието на общност, белязана от бедност, изолация и сегрегация. С течение на годините споделеният им опит се превръща в хроника на квартала и хората, които живеят там, докато размишленията на Стефка насочват поглед към бъдещето на нейната общност и света.
