Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Мария Жоао Пиреш, дублаж на Юра Трошанова, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Скромна, одухотворена земна, мъдра- такава е Мария Жоао Пиреш отблизо. 77-годишната португалска пианистка дебютира на българска сцена със Софийската филхармония под бурните овации на публиката в препълнената зала „България" в неделя вечерта /19 юни/. „Обожавам да работя с този оркестър и това колко естествени и отворени са тези музиканти към една или друга идея. Хареса ми работата с диригента Найден Тодоров и считам, че всички бяха напълно благоразположени, а това е много хубаво". Това сподели в ефира на Classic FM Radio изтъкнатата португалска пианистка Мария Жоао Пиреш. Прочутата клавирна интерпретаторка впечатли многобройните меломани с изпълнението на Концерта за пиано и оркестър № 27 от В.А.Моцарт, а бисът, който поднесе по вълшебен начин на ценителите на музиката, бе втората част от Концерта за пиано № 21 от същия композитор. „Не можех да свиря огромен репертоар заради малките ми ръце. Впоследствие започнах да свиря много повече Моцарт. Никога не съм записвала неговите клавирни концерти като интеграл", призна видната португалска пианистка.
Според Пиреш, „диктатурата на конкурсите приключи с пианизма, с пианото като инструмент за общуване, за отправяне на послания, за възможност за пресъздаване на произведения". Тя смята, че „сега се забелязва сериозна специализация у хората, които се впускат в музикални надпревари, чиято идея е всеки участник да се състезава, вместо да предава послания".
Свирила на най-големите световни сцени с реномирани оркестри и колоси в диригентското изкуство, днес Мария Жоао Пиреш се възприема като „обикновен" човек, без да се главозамайва от славата си. „Голямата популярност е създадена от нас. Затова са и илюзиите", смята пианистката. „Авторитетът не ни принадлежи. Властта не е само в правилата, които трябва да бъдат изпълнени, но това не означава да се убиваме помежду си, за да бъдем етични и морални хора. Има един лимит, граница, при която властта става диктаторска и в този миг престава да бъде истински авторитетна, а в музиката и изкуствата една много известна личност днес е обожествявана и се превръща в диктаторска сила вместо да бъде истински авторитет. Живеем в диктатурата на властите, а не в диктатурата на авторитетите. Трябва да осъзнаем този момент. Хората лесно са готови да последват една диктатура. Виждаме го в политиката, в обществото като цяло. Ето защо ме вълнува този въпрос – трябва ли артистът да бъде диктатор? Носи ли му позитиви, баланс и общо благосъстояние? Смятам, че не".
Мария Жоао Пиреш подчерта, че „липсата на визия е съвременната драма. Големи личности, специалисти и експерти правят много като „блестят" в обществото за сметка на специализацията им, но на втори план нямат собствена визия, защото не са обучени или нямат желание за опознаване на всичко това".
