Мариета Иванова и Мина Иванова след рецитала си в Мексико: „Имахме подкрепа свише“

Мариета Иванова и Мина Иванова след рецитала си в Мексико: „Имахме подкрепа свише“

Двете музикантки и преподавателки в ефира на Classic FM

Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Мариета Иванова и Мина Иванова, разположено в звуковия файл под главната снимка!

Същински музикален мост между Мексико и България изградиха челистката Мариета Иванова и пианистката Мина Иванова по време на рецитала си, проведен в началото на юли в сградата на университетския културен център Colegio Civil в Монтерей, Мексико. Двете музикантки и преподавателки интерпретираха майсторски Соната за чело и пиано, оп 5 № 1 във фа мажор от Лудвиг ван Бетовен, Соната ми минор оп.38 № 1 за виолончело от Йоханес Брамс, „Севдана“ от Георги Златев-Черкин и Мадригал от Карлос Чавес.

„Тази българска пиеса (бел.ред. „Севдана“)  беше гвоздеят в програмата. Мнозина челисти и преподаватели пожелаха да им дам нотите, за да я свирят и разпространяват“, заяви в ефира на Classic FM Radio Мариета Иванова. По думите й, в залата са присъствали и много нашенци, живеещи в Монтерей, сред които музиканти, бивши спортисти и първата българка, пристигнала в Монтерей - Еми Рубинова, която е била завеждаща езикова катедра в местния университет.

Челистката Мариета Иванова сравни програмата на рецитала с цикъла на живота. „Произведенията бяха подредени така, както животът започва със закачка, усмивка, радост от Бетовен; постепенно се преминава към 100-процентовата романтична соната на Брамс, която е дълбоко философска, както се случва в по-зрялата възраст. „Севдана“ звучи, когато човек е изгубил илюзиите в живота си и е постигнал малко неща, за които е мечтал. Мадригалът е светлия край на концерта, защото любовта побеждава и накрая настъпва, мир и радост“.

Мина Иванова допълни, че за изпълнението на творбите „имахме подкрепа свише, която започна още от самолета. Представете си в 300-местен самолет да попадна на седалка със семейството на Лаура и Хесус де Дийон- добре известна фамилия с любов към музиката. Тези хора си закупиха тутакси билет за концерта и присъстваха с други свои роднини“. Инструменталистките получават аплодисменти, но не се наслаждават на успеха, тъй като бързат за полета обратно към България, признава пианистката, която преподава в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Мина Иванова е впечатлена от „благородната отзивчивост и респектиращо достойнство“ на мексиканците. Забелязва, че облеклото на дамите е доста семпло и благоприлично заради силното влияние на църквата в тази част на страната.

Монтерей е предимно индустриален град, в който живеят 6 млн.души. Мариета Иванова, която преподава във Висшето училище за музика и танц в града /Escuela Superior de Música y Danza de Monterrey/ и е ръководител на оркестъра на Висшия технологичен институт на Монтерей /Instituto Tecnológico y de Estudios Superiores de Monterrey/ (ITESM), счита, че за 24-те години от нейния престой вече е изградена публика, която не пропуска концертите. „На мода е виолончелото в Мексико. От всички инструменти челистите са най-много в двете учебни заведения“, пояснява Мариета Иванова. По време на пандемията 15 виолончелисти представят собствени видеа. В продължение на 1 месец се провежда поредица от концерти на Детския симфоничен оркестър на Мексико /OSIM/, в който участват петима челисти, възпитаници на Теменужка Острева и Мариета Иванова. „Важно е да се чувстват добре…Любовта към инструмента е на първо място и продължаваме да го правим“, коментира Иванова.

Ключови думи: