Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с руския цигулар Дмитрий Махтин и литовската пианистка Муза Рубацките, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Руският цигулар Дмитрий Махтин и литовската пианистка Муза Рубацките гостуват на 53-тото издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици" с концерта, озаглавен "Belle époque". Той ще се проведе на 8 юни от 18.00ч. на сцената на Камерна зала „България". В програмата ще прозвучат фрагменти от „Дванадесет импресии“ и „Триаконтамерон“ от Леополд Годовски (1870 – 1938), Соната за цигулка и пиано № 1 в сол мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс (1833 – 1897) и Три каприза от Паганини за цигулка и пиано, оп. 40 от Карол Шимановски (1882 – 1937). Фестивалът, организиран от Фондация Международен фестивал "Софийски музикални седмици" е част от Календара на културните събития на Столична община през 2022 г и е подкрепен от Министерството на културата, Столичната община, Софийската филхармония и НДК.
„През 2020г. беше Година на еврейската култура в Литва. По този повод бях помолена да изпълня тази музика и се появи идеята за Годовски. Намерих Голямата му соната, която записах и се роди втора идея за събиране на едно място на произведенията му за цигулка и пиано. След появата на албума, го свирим и на живо с голям успех“, разкри в ефира на Classic FM Radio Муза Рубацките. „Това са произведения на салонната музика. Те са посветени на цигуларите на 20 век, като Крайслер, Елман, Хайфиц и др. Специфичното е усещането, че те са писани не от цигулар, а от пианист", добави Дмитрий Махтин.
Виртуозният цигулар и изтъкнатата пианистка изразиха своята позиция във връзка с последствията от руското нашествие в Украйна в областта на културата. Някои от тях бяха свързани с отмяна на ангажименти на руски музиканти, изготвяне на нови програми без руски композитори и т.н.
„Когато се забранява изпълнението на велики композитори, живели в съвсем друго време, като много от тях са искали да покажат, че светът не трябва да бъде такъв, какъвто е (особено Прокофиев, Шостакович), това е сюрреалистично. Тези композитори са били, са и ще бъдат", сподели Махтин. „Винаги съм се отнасял към колегите ми музиканти на базата на техните музикални виждания и пристрастия. Никога не съм ги разделял по национален признак“, добави той.
От своя страна, Рубацките, която от 30 години живее между Париж, Женева и Вилнюс, заяви: „Критериите на организаторите трябва да са музикални, но мисля, че ние, артистите, които провъзгласяваме велики идеи от сцената, не можем да бъдем отделени и трябва да сме граждани със свое мнение". По думите й, „аз участвах в Освобождението на Литва. Събитията в Украйна са много болезнени за мен. Буквално съм болна от 24 февруари насам. Това е ужасна война. Страна, която завоюва друга страна в Европа, е абсолютно невъзможно в нашия демократичен свят... След Втората световна война Вагнер не е бил популярен в определени страни. Ние можем да преживеем и да си отдъхнем от руска музика и повече да свирим Брамс, Годовски, Бах. Не мога да преглътна нищо от това, което се случва днес“.
Роденият в Санкт Петербург през 1975 г. Дмитрий Махтин започва музикалното си образование при своите родители, професионални цигулари, след което е приет в Музикалното училище за надарени деца. През 1989 г. печели Първа награда на Конкурса за руски цигулари. През 1990 г. получава стипендия от Фондацията на младите музиканти в САЩ. В периода 1992 – 1995 г. продължава обучението си В Нидерландия при Филип Хиршхорн, Херман Кребърс и Едуард Шмидер. Лауреат е на престижни международни конкурси.
През 1997 г. дебютира в Париж с Държавния академичен симфоничен оркестър на Руската федерация, дирижиран от Евгений Светланов, а през 1998 г. осъществява американския си дебют с Оркестъра на Кливланд с Леонард Слаткин. След това концертира с филхармониите на Урал, Монте Карло, Марсилия, Хонконг, Прага, Санкт Петербург, Сингапур, Далас, с оркестрите на Радио Франция, Шведското радио, Националния оркестър на Монпелие, Националния оркестър на Лил, Европейските солисти на Люксембург и др., под ръководството на Джеймс Де Прейст, Александър Дмитриев, Иржи Белохлавек, Йежи Семков, Юрий Темирканов, Жан-Клод Казадесю, Александър Ведерников, Евгений Светланов, Александър Сладковски, Робърт Тревино. Дмитрий Махтин се изявява на престижни фестивали в Залцбург, Лисабон, Arts Square in St. Petersburg, Folles Journées de Nantes, Roque d'Anthéron, Musique en Côte Basque, Festival de Saint-Denis, Automne en Normandie и др. Изнася солови рецитали, както и концерти с камерна музика на най-прочутите световни сцени в партньорство с Пламена Мангова, Андрей Коробейников, Борис Березовски, Александър Князев, Муза Рубацките, Алексей Огринчук, Мигел Да Силва и Рено Капюсон. Заедно с Катерина Барсукова създават проекта „Бах върху пясък“ – концерти, съчетаващи музика и рисуване на пясък.
Дмитрий Махтин е издал няколко албума, много от които са удостоени с престижни награди. През 2021 г. заедно с Муза Рубацките записват компактдиска “Valses Impressions”, посветен на Леополд Годовски и Карол Шимановски. Дмитрий Махтин свири на цигулка Jean-Baptiste Vuillaume от 1863 г.
Муза Рубацките е родена в Литва в семейство на музиканти. Получава образованието си в Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“. Печели Всесъюзния конкурс в Санкт Петербург, както и Голямата награда на Международния конкурс за пианисти в Будапеща „Лист-Барток“. След 1989 г. изгражда успешна международна кариера, чието начало е поставено с Първата награда за пиано в конкурса “Les Grands Maîtres Français de l'Association Triptyque”. След установяването си в Париж участва активно в рецитали и концерти на най-големите сцени и фестивали не само във Франция, но и на петте континента, където пътят й се пресича с именити диригенти и известни оркестри. Често е канена да журира на престижни световни конкурси, осъществява и интензивна преподавателска дейност. Тя е професор в Литовската академия за музика и театър, провежда многобройни майсторски класове в различни държави, включително в академиите „Ференц Лист“ в Будапеща и Ваймар. Репертоарът й обхваща повече от четиридесет програми за солови рецитали, концерти с оркестър или камерна музика, а дискографията й включва над тридесет и пет заглавия. Редовен изпълнител е на Концерт за пиано „Възкресение“ на Кшищоф Пендерецки. Сред концертните и звукозаписните й проекти е почитта към нейния сънародник, пианистът и композитор Леополд Годовски.
През 2009 г. Муза Рубацките основава Международния фестивал за пиано във Вилнюс, за чието ръководство латвийската столица й присъжда най-високото си отличие: наградата „Св. Христофор“ за най-добро културно събитие. В родината си е удостоена също с Почетния легион за популяризирането на страната си по света, както и с Великия командирски кръст на Ордена на Витовт Велики за заслуги към държавата, а в Унгария Министерството на културата я награждава с Pro Cultura Hungaricа. В момента житейският и творчески път на пианистката протича в Париж, Вилнюс и Женева
