За втория си албум за DG „Фантазия“ арфистката Магдалена Хофман се връща още по-назад във времето, за да се съсредоточи върху музиката от епохата на барока. Тя представя инструмента си в селекция от фантазии и прелюдии, написани първоначално за пиано или лютня от Йохан Себастиан Бах, синовете му Вилхелм Фридман и Карл Филип Емануел, както и от съвременниците му Хендел и Вайс. През XVIII в. терминът „фантазия“, използван още от Ренесанса, обозначава инструментално музикално произведение, което се характеризира с комбинация от стилистична изобретателност и структурна дисциплина.
Както отбелязва Магдалена Хофман : „Импровизаторската свобода и формалната строгост се обединяват, за да създадат живо, дишащо цяло - тези контрасти са плодородна почва, когато става въпрос за музикално творчество.“ Избраните от нея композитори може и да не са писали за арфа, но независимо дали са обозначени като фантазии, прелюдии, увертюри, арии или алегро, техните произведения в този жанр са напълно подходящи за инструмента. „Арфата има нещо, което би могло да се нарече предимство“, казва тя, “благодарение на естествения си потенциал за свободно, орнаментално арпежиране, така характерно за бароковите прелюдии и фантазии.“
Хофман пренася бароковия дух на импровизацията във „Фантазия“, като използва резонанса и гъвкавостта на арфата, за да добави нови динамични и пространствени измерения към този богат на въображение репертоар. „Арфата предлага възможност за голямо вътрешно напрежение и един вид духовна динамика, която има освобождаващ ефект“, отбелязва тя. „А това означава, че всяка фантазия е като музикална снимка, която звучи различно всеки път, когато я свирите - нейната енергия е безкрайна и никога не може да бъде окончателно уловена.“
