На 20.07.2024 г. в зала „България“ от 19:00 часа ще завърши Фестивал Allegra с концерт на София & Винтертур – Оркестър, съставен от оркестъра към Национално музикално училище и оркестъра на консерваторията в гр. Винтертур, Швейцария със солист Лора Маркова – цигулка, Симон Венгер – диригент и Славил Димитров – диригент. Билети потърсете ТУК
Програма:
Панчо Владигеров (1899 - 1978)
Българска рапсодия "Вардар" оп. 16
Макс Брух (1838 – 1920)
Концерт за цигулка No. 1 в сол минор, оп. 26
Лудвиг ван Бетовен (1770 – 1827)
Симфония No. 5 в до минор, оп. 67
В някакъв смисъл независима от останалите си 8 сестри е и Пета симфония на Бетовен; неговата съдбовна Пета. Граф Николаус Д’Арнонкур я смяташе за откровено политическо произведение и се надсмиваше над приказките за Съдбата и нейните подканяния да ѝ се отвори; смяташе, че това са измишльотини на Бетовеновия секретар Антон Шиндлер. Политическото може да се събере тук в кратката формула in Tirannos/Срещу тираните. Глухотата изглежда не пречи да чуваш отчетливо ударите на съдбата; така сочи тази велика симфония: глух за бръщолевенията – ти ясно долавяш най-важното.
…Предопределението. Свободата… Не изглежда кощунство да се каже, че Българска рапсодия „Вардар“ в национален контекст има популярността и значението, които има Петата симфония на Бетовен в световен – или поне – европейски. Творението на младия Владигеров върху мелодия на неговия първи учител Добри Христов кара сърцата да играят, челата да се вдигат, а телата да тръпнат. Сякаш сме във финалната сцена на „Тъй рече Заратустра“: Танцувайте! Смейте се! Издигайте се! – „едничък чуй се вик“ (както се казва песента от Добри Христов - основа на рапсодията). Ала „българско, твърде българско“, ако перифразираме автора на „Заратустра“ за автора на рапсодията, посветена с наивна прямота от него „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“.
Страстно интермецо между рапсодията и симфонията е прочутият цигулков концерт на Макс Брух. Концерт, разположен удобно между Брамс, Менделсон, Шуман, творба в която – необичайно – солистът заявява присъствието си с бурна каденца в началото. Но, разбира се, не помним музиката само заради тази особеност. Вярваме, че интерпретацията на съвсем младата възпитаница на Коля Блахер Лора Маркова ще принуди уморително познатото да ни заговори различно, неочаквано…
