Американският струнен квартет „Емерсън“ обяви, че през лятото на 2023г. ще прекрати дейността си. Сформиран в Джулиард скул още през 70-те, музикантите започват да работят професионално като състав от 1976г. Разбира се, никой от членовете на тази прочута струнна четворка не напуска музикалното поприще, а само слагат край на съвместната си работа като квартет. Всеки от тях – цигуларите Юджийн Дракър и Филип Сетцер /които са сред основателите/, виолистът Лорънс Дътън и челистът Пол Уоткинс, ще продължи да свири самостоятелно и да преподава. Новината за разпускането бе обявена на уебсайта на музикантите, където те добавят, че като ансамбъл ще продължат да бъдат полезни на младите си колеги чрез Института Emerson String Quartet, базиран в Университета Стоуни Брук, щата Ню Йорк. Там ще бъде и виолончелиста Дейвид Финкел, който също е бил член на квартета в продължение на 34 години. „По никакъв начин ние не сме уморени от свиренето или от това, да бъдем един с друг“, признава в интервю 70-годишният цигулар и основател на квартета Филип Сетцер, пише The New York Times. „Но все пак, в определен момент вие си мислите: „Нека да приключим, когато всички наистина свирим по най-добрия начин и ансамбъла звучи добре“. И тогава, когато ние ще спрем, хората ще бъдат изненадани, а не да си кажат: „О, все още ли свирите?!...“
„Наистина ние свирим заедно от много дълго време и това беше едно страхотно, продължително пътуване за нас. А литературата, която имахме привилегията да изсвирим, е просто невероятна“, смята Юджийн Дракър за обширния репертоар на квартета. 69-годишният цигулар посочва още, че темата за разпускането е станала актуална още преди няколко години, когато самият той се е замислил за пенсионирането си. Струнният квартет е кръстен на американския писател и философ Ралф Уолдо Емерсън /1803–1882/ и след 30 съвместни записа /почти всички за Deutsche Grammophon/ и спечелени девет награди „Грами“, когато дойде времето да се оттегли от сцената, съставът ще има зад гърба си цели 47 години пълнокръвен живот в музиката – „една комбинация от гордост и носталгия“, по думите на Юджийн Дракър.
