Британският диригент сър Роджър Норингтън почина на 91-годишна възраст. Роденият в Оксфорд през 1934 г. маестро се оттегли от сцената през 2021 г. Той бе посветен в рицарство през 1997 г.
Роджър Норингтън учи цигулка от десетгодишна възраст. По-късно изучава дирижиране при сър Адриан Боулт в Кралския музикален колеж. След като завършва Кеймбридж, работи в издателската дейност, но продължава да дирижира, като през 1962 г. сформира хор „Шютц“.
През 1969 г. Норингтън поема поста главен диригент на операта Кент, трупа, в която остава петнадесет години, дирижирайки широк репертоар. Дебютира с Английската национална опера през 1973 г. със „Сватбата на Фигаро“; а дебютът му в Кралската опера Ковънт Гардън е през 1986 г. със „Самсон“ на Хендел. През цялата си кариера той дирижира опери в „Ла Скала“ в Милано, „Ла Фениче“ във Венеция, „Маджо Музикале“ във Флоренция и оперните театри на Виена, Берлин, Париж и Амстердам, както и на много други места.
През 1978 г. той сформира London Classical Players, за да изследва по-широк репертоар на инструменти от епохата. С този ансамбъл той прави серия от високо оценени записи за лейбълите Virgin и EMI, включително пълните симфонии на Бетовен, както и оркестрови произведения от Берлиоз, Брамс, Брукнер, Менделсон, Шуберт, Шуман, Сметана, Вебер и Вагнер. Диригентът и оркестърът също така пътуват многократно, посещавайки Германия, Франция, Холандия и Белгия, а през 1989 г. се изявяват в Съединените щати и на Залцбургския фестивал.
Постоянните му назначения включват главен диригент на Bournemouth Sinfonietta (1985–1989) и главен диригент на St. Luke's Orchestra в Ню Йорк (1990–1994); той става главен диригент на Щутгартския радиосимфоничен оркестър през 1998 г. и на Camerata Salzburg през същата година.
През 2006 г. той заема поста артистичен съветник в Бостънското дружество „Хендел и Хайдн“, една от водещите групи за изпълнение на музика от епохата в Северна Америка. В Англия Норингтън си сътрудничи тясно с Лондонския филхармоничен оркестър, където е главен гост-диригент в средата на 90-те години на миналия век, и с Оркестъра на епохата на Просвещението.
"Заедно с Кристофър Хогууд и Джон Елиът Гардинър, Роджър плени и завладя нова публика с изпълнения, които бяха едновременно автентични и смели, свежи и строги. За разлика от двамата си колеги обаче, той не беше нито арогантен, нито алчен. По време на репетициите и по време на записите той постоянно се консултираше със своите музиканти, вземайки предвид техните мнения, както и своите собствени", споделя Норман Лебрехт.
Син на вицеканцлер на Оксфордския университет, той се чувстваше спокойно по отношение на всякакви интелектуални въпроси. Познанията му за света бяха широки и той ги показваше с изключителна естественост. Толерантността му към по-малко интелигентните хора граничеше със светост.
По време на интервю за BBC Radio 3, той говори емоционално за това как се е изправил срещу смъртта през 90-те години на миналия век, поразен от нелечим рак на кръвта. В Съединените щати му беше препоръчана алтернативна терапия и той не само преодоля рака, но и се появи възроден. По разбираеми за мен причини Би Би Си изряза този откъс. Това би предизвикало твърде много противоречия извън музикалната сфера. Но все още съжалявам за пропускането му.
