Чуйте какво сподели маестро Ервин Ортнер в интервюто на Георги Митов-Геми, преведено от Ангелина Александрова, в звуковия файл под главната снимка!
Софийската филхармония ще изпълни „Коледна оратория" от Й.С. Бах под диригентството на Ервин Ортнер. Солисти: Урсула ЛАНГМАЙЕР, сопран, Йохана КРОКОВАЙ, алт, Михаел НОВАК, тенор, Матиас ХЕЛМ, бас, с участието на НФХ „Светослав Обретенов“. Концертът ще се проведе на 23 декември от 19 ч. в зала „България". Билети - на касата на залата и в Eventim.
„Искам да обясня музиката, но и да оставя изпълнителите да я изпеят така, както я чувстват“. Това заяви маестро Ортнер пред Classic FM radio. По думите му, „най-големият проблем, до който доведе пандемията, е, че децата не пеят. Те не могат да се събират в училище, за да пеят заедно. Ако за един музикант тази пауза от 2 години може да бъде компенсирана с усилени репетиции, то за децата не можа да се случи. Те забравиха радостта от пеенето. Начинът да излезем от ситуацията е зрелите музиканти да се върнат при децата в училищата и да ги научат отново как се пее“.
Големият хоров диригент ЕРВИН ОРТНЕР (1947) е роден във Виена. Първите стъпки в музиката прави в Хора на виенските момчета под ръководството на Фердинанд Гросман. Завършва във Виенската музикална академия музикална педагогика, църковна музика и дирижиране (при Ханс Сваровски) и хорово дирижиране (при Ханс Гилесбергер). Взима също уроци по орган при Ханс Хазелбьок.
През 1972 г. основава прочутия хор „Арнолд Шьонберг”. Ансамбъл, който се специализира от една страна в изпълнението на съвременна музика и от друга - в големите хорови произведения на Барока. Развива оживено и плодотворно сътрудничество с диригента Николаус Харнонкур и неговия ансамбъл „Concentus Musicus” - Виена, продължило повече от четири десетилетия. Документирано с множество записи и отличия като наградата „Грами” през 2002 г. в категорията „Най-добро хорово изпълнение” за записа на „Матеус пасион” от Й.С.Бах. В тази категория са отличени диригентът на оркестъра и ръководителят на хора.
„Харнонкур винаги беше добре подготвен преди първата репетиция. Той имаше идея в главата си какво иска да постигне като звучене. Някои колеги не го правят. Преминали сме през много музикална литература- от Монтеверди до Стравински. Научил съм много от него, но го и допълвах“, добави Ортнер.
През 1980 г. Ервин Ортнер е назначен за професор по хорово дирижиране и хорово вокално обучение в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена, шест години е бил негов ректор (1996 – 2002).
От 1979 до 1983 г. е президент на Австрийската асоциация на певците. През 1983 г. поема артистичното ръководство на хора на ORF до разпускането му през 1995 г.
През 2010 г. оглавява Виенската придворна музикална капела, която съществува от 1498 г.„Задължението на Капелата са били само по време на неделните служби. Репертоарът е особен, като изпълняваме само виенска класика, ренесансови произведения. Преди 100 години Капелата е изпълнявала произведения на старолатински, който е много различен от латинския, въведен от Ватикана“, пояснява Ортнер. Той допълни, че „алтовите и сопрановите партии се изпълняват от Хора на Виенските момчета, тенорите и баритоните са от Виенската опера, а останалите музиканти- от Виенската филхармония. Всички ние сме под закрилата на Министерството на културата на Австрия. Този състав е като музей- хората идват от чужбина, за да го чуят така, както е звучал преди 500 години“.
Ервин Ортнер също е ръководител на Международната хорова академия Кремс, той е търсен лектор в известни майсторски курсове по хорово и оркестрово дирижиране по целия свят. Гостувал е и в България - с хор „Арнолд Шьонберг” изнасят концерт и води майсторски клас на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе през 2006 г.
Диригентските проекти на Маестрото го отвеждат в Ню Йорк, Париж, Токио, Рим и Залцбург, където концертира заедно с Маурицио Полини. Като гост-диригент има изяви с Виенския радиосимфоничен оркестър, Берлинската Щатсопера, в „Theatre an der Wien”, на Залцбургския фестивал, в прочутите виенски зали „Музикферайн” и „Концертхаус”, на „Моцартова седмица” в Залцбург и др.
Ервин Ортнер получава множество награди за интеграла, който записва със светски хорови произведения от Франц Шуберт през 1997 г. Като ръководител и хоров диригент е съосновател на Международната седмица на църковната музика „Laudate Dominum”, която се провежда всяка година през зимата от 1982 г. до днес. Маестрото сърцато популяризира хоровата музика - през 1988 г. основава фонд, който присъжда ежегодно Наградата Ервин Ортнер на хорови диригенти и хорови композитори.
Информация за солистите:
Сопраното УРСУЛА ЛАНГМАЙЕР е родена в Линц и завършва Университета за музика и сценични изкуства „Моцартеум” при Ингрид Янсер-Майер и Волфганг Холцмаир. Международната ѝ кариера като концертираща певица бележи изявите със Симфоничния оркестър на ORF - Виена под диригентството на Корнелиус Майстер, Виенските симфоници под диригентството на Ервин Ортнер, „Клангфорум” – Виена под диригентството на Силвен Камбрьолен, Оркестър Брукнер - Линц под диригентството на Денис Ръсел Дейвис, Мюнхенския радиосимфоничен оркестър под диригентството на Рикардо Шаи и др. Участва с успех на международни фестивали като „Wien Modern”, „Виенски музикални седмици”, „Щирийска есен”, оперния фестивал в Брегенц, Залцбургския фестивал, „Каринтско лято”, „Варшавска есен”, Вагнеровия фестивал в Уелс и др.
Урсула Лангмайер солира в множество постановки на опери от съвременни композитори като „Мелинхолия” от Георг Фридрих Хаас, „Орфей” от Филип Глас, „Фуше” от Франц Хумел, „Раждането на Кръстителя“ от Юрки Линяма и др. Песенни рецитали, оперни представления и солистични изяви в кантатно-ораториални творби бележат нейното художествено творчество. Както и концертни турнета в САЩ, Япония, Китай, Русия, Нова Зеландия, Италия, Словения, Швейцария, Германия, Люксембург, Финландия, Полша, България, Кипър, Сърбия и Босна. От 2016 г. Урсула Лангмайер преподава в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена.
Родена в Баден близо до Виена, ЙОХАНА КРОКОВАЙ (алт) първо завършва Музикалната гимназия във Виена, на 16-годишна възраст започва вокалното си обучение при Кристине Шварц във Виенската консерватория и сега работи с Урсула Лангмайер. Дълги години тя е член на хор „Арнолд Шьонберг”, с който изнася множество концерти и опери в Австрия и чужбина, а също така участва в няколко записа на изданието ASC. Сътрудничи с диригенти като Николаус Харнонкур, Даниел Хардинг, Лео Хюсеин, Ервин Ортнер, Саломон Камп, Стефан Готфрид, Рани Калдерон, Мануел Шуен, Ингмар Бек, също и с Корнелиус Майстер, под чието диригентство изпълнява Втора симфония от Малер.
Певицата е пяла на сцените на „Музикферайн” и „Концертхаус” във Виена, в „Тheatre an der Wien”, в Големия театър в Екс ан Прованс, Културния и конгресен център в Люцерн, на Международните дни на Харнонкур. Тя пее алтовото соло в Меса в си минор от Й.С.Бах през 2017 г. в предаване на живо по ORF III и онлайн канала за класическа музика „Фиделио”, но стандартни произведения като „Месия” на Хендел също са в нейния репертоарен списък. През сезон 2021/22, ще участва в изпълнението на ораторията „Сузана” от Хендел, в постановката за деца по музика на Моцарт и Росини на криминалната опера „Фигаро и детективките” в „Theatre an der Wien”, както и в Деветата симфония от Бетовен. Тази година тя може да бъде чута във филмираната опера „Жана д'Арк” от Йоханес Калицке на фестивала „Каринтско лято” в ролята на Майката и Първа полицайка.
Тенорът МИХАЕЛ НОВАК е роден в Инсбрук, Австрия. Първото му вокално обучение е като солист на Хора на виенските момчета. Завършва с отличие Консерваторията „Антон Брукнер” в Линц във вокалния клас на проф. Гералд Трабезингер. Изучава песни и оратории в Музикалната академия във Виена при Курт Екуилуц. Финалист е на Международния певчески конкурс „Моцарт”. Носител на Първа награда на „Internationalen Bodenseewettbewerb”.
Бил е дългогодишен член на ансамбъла на Държавния театър на Баден-Карлсруе и Държавния театър на Долна Саксония - Хановер. Многобройни са изявите на Новак в оперните театри във Франкфурт, Касел, Кобленц, Хелзинки, Берн, Дрезден, Брегенц, Щутгарт.
Има богат репертоар от барокови опери, Моцарт, Росини, Доницети, Пучини, Вагнер, Рихард Щраус и др. Участва в престижни международни фестивали като Брукнеровия фестивал в Линц (включително в „Рейнско злато” под диригентството на Денис Ръсел Дейвис), Виенски музикални седмици, Дунавски фестивални седмици, „Vienna Easter Sound Festival”, Международния Хенделов фестивал в Хале, „Каринтийско лято”, Международния фестивал в Единбург. Пял е под палката на известни диригенти като Волфганг Гьоненвайн, Хелмут Рилинг, Бернхард Клее, Петер Шрайер, Денис Ръсел Дейвис, Манфред Хонек, Ервин Ортнер и др. в известни концертни зали като „Музикферайн” и „Концертхаус” във Виена, зала „Херкулес” в Мюнхен, Кьолнската филхармония, „Alte Oper” - Франкфурт, „Тонхале” в Цюрих и др.
Михаел Новак има студийни записи, солист е в много ораториални произведения на Бах, Хендел, Моцарт, Хайдн, Менделсон, Шуберт, Шуман, Шьонберг, Дворжак, Брукнер, Бетовен, Верди, Онегер, Малер, Лист и др.
От 2002 г. е преподавател по пеене в Горноавстрийското музикално училище. Създател и президент е на хора и сдружението „NowaCanto”, основани през 2011 г. Също художествен ръководител на „Schubertiade Wels” от 2016 г. и председател на сдружението „Приятели на Schubertiade Wels”.
Басът МАТИАС ХЕЛМ учи пеене при Ротрауд Хансман, както и песни и оратории при Робърт Хол в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Като концертиращ певец той си създава име с големите ораториални произведения на Й.С.Бах, Г.Фр. Хендел, Ф. Менделсон-Бартолди, Карл Орф и Франк Мартин. Затова е популярен гост на различни фестивали и концертни зали (включително Щириарте, „Osterklang” „Концертхаус” и „Музикферайн” във Виена, Баховата фондация в Сен Гален, Уигмор хол, фестивалите за старинна музика в Бостън и Утрехт, Виенската камерна опера, Люксембургската филхармония). Работил е с оркестри като Виенския радиосимфоничен оркестър, „Концентус музикус” – Виена, „Ensemble Barucco”, Бароков оркестър „Орфей” и др. Специалното отношение на Матиас Хелм към песента е документирано в множество рецитали в Австрия и в чужбина. Особено успешно е сътрудничеството му с китарното дуо „Hasard“, с което издават през 2016 албума „Хубавата мелничарка”, удостоен още същата година с наградата „Ö1 Pasticcio”.
Обширният му сценичен репертоар включва роли от Ренесанса до 21 век. Различни постановки го отвеждат в „Theater im Volksgarten” в Линц, „Тheater an der Wien”, Парижката филхармония, Елбфилхармония в Хамбург, Виенската камерна опера, Филхармонията Люксембург, фестивала „Origen” и др. Матиас Хелм гастролира в множество европейски страни, както и в САЩ, Южна Корея и Сингапур.
Изкуството на великия Йохан Себастиан Бах (1685-1750) увенчава кулминацията на епохата Барок, но заедно с това по удивителен начин свързва музикалния талант на един земен човек с божественото вдъхновение. „Крайната цел и първопричината на цялата музика трябва само да служи за слава на Бога и за наслада на душата. Там, където не го откриваме, няма истинска музика” – казва Майсторът. Всеизвестен факт е, че в своето време той е почитан повече като композитор на органова музика, виртуозен изпълнител и ненадминат импровизатор на най-царствения инструмент и вещ познавач на органостроенето. Едва след 1829 г. - почти 100 години след първото изпълнение на „Матеус пасион”, когато Феликс Менделсон възкресява от забравата Баховото произведение - се поставя началото на преоткриването на величавото му творчество. Безценен наниз от шедьоври и в кантатно-ораториалния жанр, и в инструменталната музика.
Огромна част от творчеството на Бах е насочена към духовната музика – съвсем обяснимо заради длъжностите, които е заемал в различните периоди от живота и най-вече като кантор в църквата „Св. Тома” в Лайпциг, където остава до смъртта си. Според Карл Филип Емануел кантатното творчество на неговия баща обхваща 5 пълни църковни години – т. е кантати за всичките служби – ежедневни и празнични. Така духовните кантати би трябвало да наброяват около 295. Към тях като прибавим Пасионите, достигнали в цялост до нас (по Евангелията на Матей и Йоан), Месата в си минор, „Коледна оратория”, „Магнификат”, „Великденска оратория” и „Оратория за Възнесение”, сбирката с мотети – наистина се получава импозантно сакрално творчество, което композиторът скромно подписвал с думите – „На Бога за приношение”, за „Божия слава”.
През 1733-34 г. Бах създава „Коледна оратория” BWV 248, която е в 6 части. Всяка от тях по форма е самостоятелна кантата и композиторът ръководи изпълнението им в празничните дни в двете големи църкви в Лайпциг. Звучат и на сутрешната служба, и следобеда. На 25 декември 1734 г. в църквата „Св. Николай” e премиерата на първата, повторена в църквата „Св. Тома”. На 26 декември е представена втората в „Св. Тома”, следобеда - в „Св. Николай”. На 27 декември третата е изпълнена двукратно в „Св. Николай”. На 1 януари в Новата 1735 г. - четвъртата, съответно в „Св. Тома” и в „Св. Николай”. На 2 януари петата - отново двукратно в „Св. Николай”. И на 6 януари, на Богоявление - шестата в „Св. Тома” и после в „Св. Николай”. След това Бах ги повтаря няколко пъти отчасти в подходящото аналогично празнично време и изцяло в края на 1745 и началото на 1746 г. В изпълнението им участвали солисти: тенор и бас, момчетата от църковния хор в църквата „Св. Тома”, който ръководел (на по-гласовитите поверява солиращите партии на сопрана и алта) и музикантите от „Collegium Musicum” - студентският оркестър, с който изнася концерти в Лайпциг.
Сюжетът на „Коледна оратория” е взет от Евангелията на Лука (2:1,3 - 14) и Матей (2:1 - 14). Вероятно изложението е съставено от самия композитор. Предполага се, че авторът на стихотворните текстове е постоянният сътрудник на Бах в Лайпциг Кристиан Фридрих Хенричи - с псевдонима Пикандер. А текстовете на използваните хорали основно са от Мартин Лутер, Паул Герхард и Йохан Рист (и по един от Кристоф Рунге, Георг Вайсел и Георг Вернер).
Както в пасионите и в „Коледната оратория” има разказвач. Неговата партия според традицията е поверена на тенор. Ето каква е накратко сюжетната канава: В Галилея е обявено преброяване на населението. Йосиф с жена си Мария, която носи в утробата си Божествения младенец, заминават от Назарет за родното място на предците си Витлеем. В препълнения град не успяват да намерят място в гостилницата и са принудени да нощуват в една плевня, където се ражда Иисус. Ангели възвестяват на пастирите благата вест и те бързат да се поклонят на младенеца. Узнавайки за неговото раждане трима източни мъдреци (влъхвите), поемат по светлината на Витлеемската звезда да видят с очите си въплътеното чудо. Когато научава новината Ирод, управникът на Юдея, който е чувал пророчеството, че ще се роди новият цар на света, се разтревожва за своята власт и поръчва на влъхвите да му съобщят, ако открият необикновеното дете. Мъдреците поднасят на Иисус своите драгоценни дарове, но напъствани от ангелите, не се връщат при владетеля, тръгват по друг път към родните места. В шестте части на ораторията разказът е разпределен по тези събития: I кантата - Рождеството, II кантата - Благата вест, III кантата - Пастирите при яслите на младенеца, IV кантата - Младенецът, наречен Иисус, V кантата - Влъхвите при Ирод, VI кантата - Поклонението на влъхвите.
Въпреки че са разединени в авторското изпълнение, кантатите са свързани със сюжета на повествованието. Донякъде са обединени и от музикални мотиви, както и от общите музикални първоизточници. С изключение на партиите на Евангелиста, хоралите, оркестровото встъпление към втората част (Sinfonia), няколко хора и една ария, всичките 64 номера на ораторията са пародии. По времето на барока е разпространената так.нар. пародийна техника: вече съществуваща музика се адаптира за нови цели. Бах често използва автопародии – т.е. свои по-ранни композиции, които прекроява в други. Понякога това е продиктувано от кратките срокове, за които е трябвало да представя нови композиции за църковните служби. Друг път толкова му харесвали някои от собствените идеи, че решава да ги реконструира в друг ракурс, в друго творение. Така късове от някои светски кантати (арии и хорове) с нов текст превръща в духовни кантати.
За „Коледната оратория” той черпи материал главно от две светски приветствени кантати, изпълнени приблизително година преди това – „Херкулес на кръстопът” BWV 213 (написана за рождения ден на сина на новия крал Август III) и „Гърмете тимпани, ечете тромпети” BWV 214 (за рождения ден на кралицата). С тези творби, както и със замисъла на грандиозната „Коледната оратория” Бах се домогва да получи благоразположението на краля, за да бъде удостоен с титлата „композитор на полско-саксонската кралска капела” (по това време Август III, подписал в крайна сметка декрета за присъждането ѝ, е крал на Саксония и Полша). Така Йохан Себастиан се надявал да се сдобие с могъщ покровител в разприте с лайпцигските власти и да повиши своя обществен статут.
Изпълнението на ораторията е събитие в живота на града. Бах майсторски успява да претвори коледната тема, да предизвика различни душевни състояния – ликуване, умиление, молитвеност и прослава. Първите три части са споени по-здраво чрез единството на тези състояния, чрез съотношенията на тоналностите (I и III кантата са в ре мажор, II - в субдоминантовата сол мажор), със съответствието на началните хорове (в I и III кантата), с обилието на танцувални ритмически фигури, които се свързват с радостта… Ето защо на концерти тези три кантати се изпълняват често като единно цяло. Музиката на Бах с красивите арии, благородни хорали и разгърнати развълнувани хорове, преплетени с изкусния разказ на Евангелиста, дивно въплъщава чудото на Рождеството, донесло на света новия завет на Любовта и Светлината.
