На 17 октомври /неделя/ от 19.30ч. в зала „България“ ще бъде очакваната среща на българската публика с оперната прима Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“. Концертът се осъществява със специалното съдействие на Министерството на културата на Република България и в партньорство със Софийската филхармония.Билети - на касата на зала „България" и в мрежата на Eventim!
Прекрасната камерна програма от шедьоври на песенното творчество включва „Четири песни“ от Франц Шуберт, „Четири последни песни“ от Рихард Щраус и „12 романса, оп.14“ от Сергей Рахманинов. Тя бе изпълнена в рамките на фестивала „Варненско лято“ и, по думите на интерпретаторите, представлява една интересна съпоставка между тримата композитори. „Шуберт е майсторът на късия и тъжния разказ в песните, с бистра красота в тематичния материал на мелодичната линия. Той тръгва от песните и го вгражда в симфониите. Такава брилянтност откриваме и в Рихард Щраус- този гигант, който с щедра четка пръска тия невероятни хармонични вдъхновения. Дръзваме да предложим тази оркестрова творба в камерния й формат. Пианистът трябва да направи клавирно извлечение на симфоничната партитура. Рахманинов е толкова необятен. Това е начинът на изказ, по който той разполага неговата музикална мисъл и като акомпанимент и като тематичен материал. В една такава малка форма той казва толкова много неща“, поясни Красимира Стоянова в ефира на Класик ФМ радио.
„Това е камерна музика и този контакт с другия музикант трябва да бъде не само съвпадение и мислене по еднакъв начин, но и с вярата, че се прави нещо съвместно с всички възможни средства да се постигне добрия резултат“, отбеляза Людмил Ангелов. Относно Щраус, „би трябвало да се търси другата версия, а не пианото да звучи както би звучал оркестърът. Не е възможно, а и не е нужно, защото искаме да представим камерното в Рихард Щраус. Той е написал голям брой песни за глас и пиано….Рахманинов е отворена територия за пианиста. Той е създал песни, в които пианото си е рахманиновско т.е богатството, красотата и сложността на тези партитури за пианиста“, коментира талантливият музикант.
С камерен песенен репертоар тандемът Красимира Стоянова- Людмил Ангелов гостуваха във Виенската щатсопер след първия сериозен локдаун заради пандемията, през юни 2020г., където плениха публиката от само 100 души - „много скъп спомен“ за българските артисти. Към забележителните им гастроли се отличават концертите в „Ла Скала“, Цюрихската опера, Дворецът на музиката във Валенсия и др. „Публиката в Европа всеядна, доста отворена за най-различни идеи – от агресивност, сърдечност, през интимност до по-консервативни и екстравагантни начинания“, убедена е Красимира Стоянова.
Двамата музиканти коментираха изразиха своето безпокойство по отношение на развитието на заобикалящата среда. „„Новата нормалност“ е тихата лудост. Не знам дали за щастие или за жалост сме подвластни на медиите, на цялата тази масова информация, която ни залива като ежедневния дъжд отгоре до долу, без която за съжаление вече не можем да живеем“, заяви оперната прима. Според изтъкнатото ни сопрано, „няма нужда почитателите на поп-фолка или на Вагнер непременно да искат да слушат камерна музика. Говоря в поляритети, но в гротесков смисъл. Когато човек иска да чуе определен тип музика или просто да се отпусне и да потъне в звуците, гласа, пианото, поезията, да се обърне към себе си, е добре да отиде на такъв концерт, защото той поднася много интимни монолози, разкази, истории. Надяваме се публиката да има радостта от това, което ще поднесем. Количеството на хората вече е без значение. 30-те процента или 50-те процента няма никакво значение за това, което ние правим в този момент, затова свързване между земята и небето, защото то става в пространството, във Вселената. Изкуството е за това - да бъде огласено и да звучи тоя вертикал между земята и небето“.
Людмил Ангелов добави: „ До голяма степен хората не си дават сметка, че това, което се случва, е една война за душите им, която се води с всички позволени и непозволени средства. И животът не е толкова важен в случая, тъй като говорим за трансцедентални неща. Всъщност там е ролята на изкуството като един много самотен войн, за да спаси душите на хората. Не е толкова фатално дали държавата стои зад творците или не. Въпросът е дали самите творци си дават сметка какво се случва. Ако не го разбират, това войнство става още по-малко и „борбата е безмилостно жестоко““.
„Това е лов на души и всеки трябва да се въоръжи със собствената си вяра в доброто, даже и най-невярващите“, счита Красимира Стоянова. Понеже се играе на струната „страх“, става неприятно и е нормално хората да се паникьосват и всичко в света да се обърне наопаки. Светът е разделен на „плюс“ и „минус“. Нямам прагматично упование, че нещата ще стъпят на краката си както бяха. Това няма да стане, всичко трябва да бъде променено. Лошото е, че днешните деца – раждащите се сега и виждащите само това, го смятат за даденост. Това е тъжно, защото нямат възможност да направят сравнението. То трябва да се случи“.
Какво още споделиха Красимира Стоянова и Людмил Ангелов, чуйте в интервюто на Георги Митов-Геми, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Вижте пълната програма на песенния концерт:
Фр. Шуберт – Четири песни:
Geheimes (Тайна) / Й. В. Гьоте
Trockne Blumen (Сухи цветя) / М. Клаудиус
Gretchen am Spinnrade (Гретхен на чекръка) / Й. В. Гьоте
Еllen's Gesang III (Ave Maria) / У. Скот, в превод на А. Сторк
Р. Щраус – Четири последни песни:
Frühling (Пролет) / Х. Хесе
September (Септември) / Х. Хесе
Beim Schlafengehn (Когато заспивам) / Х. Хесе
Im Abendrot (По залез) / Й. фон Айхендорф
С. Рахманинов – Дванадесет песни:
Сон / Х. Хайне, в превод на А. Плесчеев
Полюбила я / по Т. Шевченко
Маргаритки / И. Северянин
Увял цветок / Д. Ратхауз
“Ау” / К. Балмонт
Молитва / по Й. В. Гьоте, в превод на А. Плесчеев
Ночь / Д. Ратхауз
Ночью в саду у меня / А. Блок
Здесь хорошо / Г. Галина
Я жду тебя / М. Демидова
Не пой, красавица / А. Пушкин
Весенние воды / Ф. Тютчев
