За едно денонощие си отидоха двама от най-големите пианисти на нашето време.
Раду Лупу почина на 76-годишна възраст в Лозана, Швейцария, където живееше през последните години. Точната причина за смъртта му не се посочва, въпреки че той дълго време боледуваше и окончателно се оттегли от сцената през 2019 г.
Музикантът е роден в Галац, Румъния, където започва своето музикално образование. Той изнася първия си рецитал на 12-годишна възраст. Продължава обучението си в Брашов, а след това в Букурещката консерватория при Флорика Мусическу, който също е учител на Дину Липати и Чела Делавранча. През 1961 г. получава стипендия за обучение в консерваторията „П. И. Чайковски“ в Москва, където му преподават Галина Егязарова, Хенрих Нейгауз (преподавател на Святослав Рихтер и Емил Гилелс) и Станислав Нейгауз.
От този момент започва и вълнуващата му кариера. През годините изпълнява широк репертоар от произведения заедно с най-престижните ансамбли в света в най-авторитетните концертни зали. Печели важни международни награди от конкурси като „Ван Клайбърн“ през 1966 г., „Енеску“ през 1967 г. и Лийдс през 1969 г. Ценителите на класическия звук свързват името му със забележителните му интерпретации на творби от Шуберт, Брамс, Бетовен, Шуман и др.
Въпреки това, подобно на други големи пианисти от тези години, отношенията му с публиката и особено със света на звукозаписите са трудни и той не е плодовит пианист, нито се впуска в най-комерсиалната музика, което му създава трудности и бележи възходи и падения в кариерата му. Неговите интерпретации бяха много лична смесица от собствената му чувствителност и визия за творбите, със строгост, която не винаги беше лесна за разбиране, но абсолютно завладяваща. Повечето от записите му са направени в периода 1970 - 1993 г. за Decca Records. Раду Лупу винаги е бил против излъчванията по радиото на неговите концерти, така че са запазени ограничен брой звукозаписи на неговите изпълнения. Много от тези записи обаче са високо оценени с награди и добри продажби.
Американският пианист Никълъс Ангелич е починал на 51-годишна възраст. Причината- белодробна инфекция, от която страда от няколко месеца.
Музикантът, роден в Синсинати, Охайо, САЩ, и обучаван основно в Парижката консерватория, е считан както американците, така и французите за свой изпълнител. France Musique вече обяви, че ще отдаде почит към него във вторник, 19 април, в програмите си Musique Matin и Relax!, както и в различни радиопрограми до Bach du Dimanche, на 24 април.
Никълъс Ангелич започва да учи пиано при майка си, когато е само на пет години. Две години по-късно той поднася първото си изпълнение, като свири Концерт K 467 на Моцарт. На 13 години той постъпва в Парижката консерватория, където учи при Алдо Чиколини, Ивон Лориод и Мишел Бероф, получавайки Първа награда за пиано и камерна музика. Впоследствие продължава обучението си, като посещава майсторските класове на Леон Флейшер, Дмитрий Башкиров и Мария Жоао Пиреш. През 1989 г. печели Втора награда на Международния конкурс за пиано „Робер Казадесю“ в Кливланд и през 1994 г. и Първа награда на Международния клавирен конкурс "Джина Бахауер". През 2002 г. получава от Леон Флайшер наградата "Young Talent Award" на Международния клавирен фестивал в Рур (Германия), като е поканен да свири там през юни 2003 г.
Свирил е с Националния оркестър на Франция, дирижиран от Марк Минковски и Жозеп Понс, Филхармоничния оркестър на Радио Франс с Пааво Ярви на диригентския пулт, Националния оркестър на Лион и Дейвид Робъртсън, Националния оркестър на Бордо под палката на Ютако Садо, Националния оркестър на Лил, ръководен от Матиас Бамерт, Филхармоничния оркестър на Монте Карло, дирижиран от Хесус Лопес-Кобос и Кенет Монтгомъри, Оркестъра на Лиеж и Симфоничния оркестър на Санкт Петербург, дирижиран Александър Димитриев и др. Изнасял е рецитали в Хановер, Мюнхен, Женева, Амстердам, Брюксел, Люксембург, Рим, Лисабон, Бреша, Токио и Париж.
В областта на камерната музика той свири заедно с Франк Брейли, братята Капюсон, Дмитрий Ситковецки, Джошуа Бел, Жерар Косе и др. Ангелич е известен като великолепен интерпретатор на класическия и романтичния репертоар (изпълнява интеграла със сонатите на Бетовен и „Години на странстване“ на Лист в различни страни). Откроява се и с изпълненията си на музика от 20-ти век: Прокофиев, Шостакович, Барток, Равел, Месиен, Щокхаузен, Пиер Булез, Ерик Танги и Пиер Анри, който му посвети своя Концерт за пиано без оркестър, както и творби от Рахманинов- композитор, на който приживе се възхищаваше.
