Тони Палмър е един от водещите кинорежисьори на музикални документални и исторически игрални филми. Той бе удостоен със Специалната награда на 26-ия Международен София Филм Фест – кинофестивалът, в който гостува за 11-ти път. Британският автор на киношедьоври положи автограф и на специалния диван, разположен в столичния Дом на киното.
Филмографията му наброява около 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс и Франк Запа, до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Джо Осбърн, Марго Фонтейн и Менухин. Неговият филм, посветен на Вагнер (дълъг 7 часа и 45 минути) и с участието на Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв, е определен от „Лос Анжелис Таймс” за „един от най-красивите филми на всички времена”. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия.
Тази година София Филм Фест показва емблематичната лента на Тони Палмър „Англия,моя Англия“, посветена на английския бароков композитор Хенри Пърсел. „Това беше първата копродукция между България и Великобритания. Нямаше да я осъществим без помощта и локациите, които открихме тук – оперният театър, катедралата. Успяхме да пресъздадем големия пожар в Лондон. Всичко, което съм поискал, се случва много бързо. Може би най-важното от всичко беше Пловдив. Мислихме си как да направим хубав филм с ограничен бюджет и как можем да открием атмосферата на добрия стар Лондон. Създателят на София филм фест Стефан Китанов ми показа няколко снимки на Пловдив, а аз възкликнах: „Незабавно трябва да тръгнем натам. Сега трябва да снимаме там. Това е мястото, на което трябва да бъдем“. Беше точно това, от което се нуждаехме“, спомни си режисьорът.
Хенри Пърсел (1659–1695) е един от най-знаменитите композитори в английската история. Поети му посвещават стихове, композитори като Беджамин Бритън се вдъхновяват от творбите му. Дори в съвременното кино можем да открием влиянието на Пърсел – Уенди Карлос например аранжира „Музика за погребението на кралица Мери” за началните надписи на „Портокал с часовников механизъм" от Стенли Кубрик. В „Англия, моя Англия“ Тони Палмър се заема със задачата да представи на зрителя реалистичен и точен портрет на Хенри Пърсел. Чрез участието си в пиеса група актьори от 60-те години на 20-и век се отправят на пътешествие през 60-те години на 17-и век в Англия – забележителния период, в който е живял и творил композиторът. „Хенри Пърсел е основополагащият камък на цялата английска музика. Както Ралф вон Уилямс, така и Бенджамин Бритън го обожават“, сподели в ефира на Classic FM radio Тони Палмър. Той допълни, че „в Англия Хенри Пърсел е признат за велик композитор преди Едуард Елгар и Бенджамин Бритън, от които го делят 300 години. На практика, не знаем много факти за него- коя е неговата майка, къде точно е живял. Единственото, което знаем, е какво е писал, тъй като музиката съществува. Дори не знаем кой е платил за паметната плоча в Уестминстърското абатство, където е погребан. Целият живот на Хенри Пърсел е обвит в мистерия. Опитахме се да намерим път, по който да възстановим историята на композитора от самото й начало, за да го направим достъпен за публиката. В същото време, се надявам, че и разказваме достатъчно за Хенри Пърсел, което ще остане за следващите поколения“.
Музиката, която използва във филма, е записана под палката на Джон Елиът Гардинър. „Ние завършихме висшето си образование по едно и също време. Винаги съм следял кариерата му, а той ми повтаряше: „Ние трябва да направим филм заедно. Ние трябва да направим филм заедно“. Отговарях му - „Да, някой ден“. Исках да направя филм за Клаудио Монтеверди- композиторът, за когото Гардинър е специалистът. Носех навсякъде по самолетите сценарните материали. Дори пренасях писмата на Монтеверди, които четях и които са изключителни. Казах на Гардинър, че искам да направя филм евентуално за Хенри Пърсел. Диригентът ме прекъсна с думите – „Дадено, правим филм за Хенри Пърсел. Ще изберем 12 произведения, ще ги запишем и след това ще снимаме. Смятам, че остана доволен от резултата от музикална гледна точка, а не от актьорската гледна точка, която не го интересуваше особено много. Той разчиташе на това, което чува, да прозвучи правилно и във филма“, разказа Тони Палмър.
Въпреки че се е оттеглил от снимачната площадка, днес авторитетният кинорежисьор насърчава новаторството у младите поколение. „Не имитирайте онова, което вече е показвано! Щастливец съм. Когато започнах, нямах отправна точка в миналото, ако се отнася до музикалните портретни кино или телевизионни филми. Аз просто ги измислих, но не се хваля, а цитирам факти. Днес всеки нов кинематографист прави нещо ново. Опитайте се да потърсите собствения си път на реализация, а не ограничението, което представлявам аз“, подчертава той с типичното си английско чувство за хумор.
Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Тони Палмър в звуковия файл под главната снимка!
