Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Камане и Марио Лажиня, разположено в звуковия файл под главната снимка! (дублаж: Павел Сотиров, Светослав Николов)
Звездите на португалското фадо Камане и Марио Лажиня пристигат в България за концерт от програмата на 22-рото издание на „Европейския музикален фестивал“, посветен на националния празник на родината им. Събитието се организира от музикална агенция „Кантус Фирмус“ в партньорство с Португалския културен център „Камойш“ и Посолството на Португалия. Камане и Марио Лажиня са концертирали поотделно на българска сцена, но това е първата им съвместна изява у нас. На 8 юни /сряда/ от 19.30ч. в зала „България“ те ще представят звукозаписния си проект “Тук е спокойно” /Aqui está-se sossegado/. Билети ще откриете на касата на залата, както и на сайта www.ticketsbg.com
„Когато правихме албума, войната (бел.ред. руската инвазия в Украйна) още не беше избухнала“, разкри в ефира на Classic FM Radio Марио Лажиня. „Никой не е подозирал, че днес ще се молим да настъпи мирът. Следователно, мирът е това спокойствие, от което се нуждаем“. Камане смята, че „има много нежелани неща. Те съществуват в езика, в историята, в чувствата, но не и в живота. Това няма как да бъде предсказано. И през ум не ми е минавало, че тази война е възможна“.
Звездата на мъжкото фадо Камане припомни предисторията на албума. „“Тук е спокойно” е музиката на моя прадядо“. Между другото, произведението е създадено през 1918г., но той го е записал през 1925г.“, заяви той. „Тази музика открих съвсем случайно, тъй като я смятах за изгубена. Той колекционираше албуми, като се натъкнах на два от тях. Предложих на Марио да презапишем eдноименното фадо, като за целта адаптирахме стихотворението на Фернандо Песоа. Музикалната тема стана изключително разпознаваема сред публиката. Смятам, че заглавието “Тук е спокойно“ определя най-добре какво сме записали в този албум“, поясни Камане.
Българската публика ще има рядката възможност да чуе мъжко фадо в клавирен съпровод. Не са открити записи от времето, когато фадото е било изпълнявано в концертни салони под акомпанимента на пиано. Инструментът е заменен от по-популярните инструменти като акустичната класическа китара и португалската китара. „Редица композитори, които са композирали произведения за пиано, са свирили фадо“, подчертава Камане. „Наистина пианото вече е присъствало в големите салони, в които се е пеело фадо. След това жанрът започва да се популяризира, защото е бил изпълняван на улицата, в малки заведения, навсякъде. При зараждането на фадото не е имало записи, а само са били описани насоките за изпълнението му….Пианото има капацитета да влиза в различните нотни текстове и естетики. Те са различни и в класическата музика или джаза, например. Вагнер и Бетовен имат напълно различни естетики, но музикантите успяват да се концентрират и да ги интерпретират по най-добрия начин, като разкрият посланията зад нотите“, каза още “Принцът на фадото”.
Според Камане, „понякога извън Португалия се прокрадва погрешното схващане, че фадото е музика, изпълнявана само от жени. Не е така. Между другото, фадото има много ярки композитори като Алфредо Марсенейро, който е считал себе си за създател на жанра. Много по-късно той се разраства и жените изиграват особено силна роля за това, но имаме и страхотни мъже- изпълнители. Фадото е музика с две лица. То е музика за мъже и за жени“.
Камане и Марио Лажиня считат, че „фадото е живот. То е музика за живота. То е част от настоящето и бъдещето…..Фадото винаги ще определя онова, което представлява португалския характер – лиричен и страстен“.
