Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Елена Дойчева-Драгомир и с Живко Василев, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Идеята на проекта „ГЛАС“: СИМФОНИЧНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКА МУЗИКА е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала мома ружа цвете“, „Йовано, Йованке“ и др. и представят богатото звуково културно наследство на България. В заглавието на симфоничния проект е използвана българската дума „глас“ („Glas“) с нейните значения като „звук“ и „човешки глас“. С това се подчертава ролята на музиката за междукултурния диалог.
Успешната премиера на „Глас“ е с оркестъра на Филхармонията „Банатул“ в Тимишоара на 20 октомври 2024 под диригентската палка на Маестро Константин Илиевски и солисти: Живко Василев – кавал, и певиците Елена Дойчева-Драгомир, Надя Шехаби и Мона Ларион. Концертът е организиран и подкрепен от Съюза на българите в Банат в Румъния и Почетното консулство на Република България в Тимишоара. Проектът е финансиран от Министерството на културата чрез програмата „Legacy“ на Центъра за проекти в Тимишоара. През февруари 2025 е издаден и компактдиск, представен в интернет.
Концертът в зала „България“ на 2 ноември от 19.00ч. със Софийската филхармония се провежда в партньорство с Посолството на България в Румъния. Билетите са в продажба на касата на залата и в мрежата на Ивентим.
Повече за композитора:
Младият румънски композитор ДЖЕОРДЖЕ ДЕНИС АРДЕЛЯН се занимава с музика от дете, свири на акордеон, а по-късно се ориентира към музикалното творчество – сфера, в която развива своята дълбока страст към симфоничната и филмовата музика. Учил е композиция и продуценство в Музикалната академия в Бон, Германия.
Между филмите, за които е композирал музика, са „Nothing More and Nothing Different“ (2025, режисьор Лукас Неагу); „Timing“ (2024, номиниран за наградите GOPO в Румъния), „Asimptomatic“ (2024), „Friday the 3rd“ (2023), както и редица късометражни филми като „The Universe“ и „You See What I Deal With“.
Джеордже Денис Арделян е победител в Международния конкурс „Oticons Faculty International Film Music Competition“ 2025. Това му предоставя възможността по време на ателиетата FMF Young Talent Award, проведени в Полша, да работи с едни от най-успешните съвременни композитори на филмова музика – американката Мириам Катлер (Miriam Cutler) и ливанско-френския композитор Габриел Яред (Gabriel Yared), известен с работата си във френското и американското кино. През 2025 година Джеордже Денис Арделян е избран за резидентен композитор на Музикалния фестивал в Блед (Словения).
Биографии на солистите:
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА-ДРАГОМИР е родена в Стара Загора. Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова“ с пиано, а през 2003 НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Музикална педагогика“. По време на следването си тя започва да изучава оперно пеене при проф. Рени Бръмбарова и нейната асистентка Велизара Караянчева като частна ученичка. От 2004 Елена Дойчева-Драгомир живее и работи в Румъния, в Дудещий Веки (Стар Бешенов) и Тимишоара. След конкурс, проведен от Министерство на образованието и науката, тя е изпратена като учител по музика и инструктор по народни танци сред българското малцинство в Стар Бешенов и до днес тя се занимава с традиционните български танци и съхраняването на българските традиции и фолклор сред българското малцинство в Банат. Ръководител е на Мъжкия хор, Детския хор „Звънче“ и Ансамбъла за народни български танци „Ръченица“ от Стар Бешенов.
През 2009 Елена Дойчева-Драгомир завършва магистърска степен по оперно пеене във Факултета по музика към Западния университет в Тимишоара при проф. Дана Сорина Кифу и проф. Йонел Пантеа и постъпва там като асистент и корепетитор. Има много турнета из Европа, концерти и представления в сътрудничество с Филхармония „Банатул“ от Тимишоара и Международния органов фестивал „Timorgelfest“.
От 2022 Елена Дойчева-Драгомир работи за Съюза на банатските българи в Румъния като референт по културата към клон Дудещий Веки (Стар Бешенов). През 2024 тя е сред първите пет номинирани и избрани за „Българка на годината „Света Злата Мъгленска“ 2023“ – конкурс, организиран от Изпълнителната агенция за българите в чужбина за принос в разпространението и опазването на българския дух и култура сред банатските българи в Румъния.
НАДЯ ШЕХАБИ е родена в град Тимишоара, Румъния, но прекарва първите десет години от живота си в България. Произхождайки от смесено семейство – баща от арабски произход и майка банатска българка, тя израства в мултикултурна среда, което силно повлиява на нейното личностно и артистично развитие. Въпреки че живее в София, в първите си пет години тя посещава училище с арабски профил, което ѝ осигурява разнообразна образователна перспектива.
Още от дете Надя Шехаби е привлечена от изкуството – тя пее, танцува и рисува. От 9-годишна започва да учи флейта. Когато е 10-годишна, семейството ѝ се мести в Румъния, установявайки се в село Брещя, местност със значителна българска общност. Там тя активно участва в културни дейности, присъединявайки се към българския ансамбъл за народни танци „Брест“ в селото.
Няколко години по-късно започва да учи китара – инструмент, който практикува в продължение на пет години. Истинската ѝ страст обаче е пеенето и въпреки че учи инженерство и мениджмънт в Западния университет в Тимишоара, тя никога не се отказва от музиката. Посещава курсове по поп пеене в продължение на три години в Народното училище по изкуства, което е част от Центъра по култура и изкуства в Тимишоара, като по-късно продължава да работи с различни преподаватели, за да усъвършенства вокалната си техника.
В момента Надя Шехаби е солистка в кавър група „2B Band“, с която изнася концерти на частни и публични събития. Занимава се и с народни танци, тя е хореограф и инструктор на ансамбъл „Славяк“ към Съюза на банатските българи в Румъния в Тимишоара, изпълняващ български народни танци.
ЖИВКО ВАСИЛЕВ е известен музикант, композитор и педагог. Любовта към музиката наследява от своя баща. Роден в Смолян, израства с красотата на родопския фолклор. Учи кавал в Националното училище за изкуства „Добри Христов“ във Варна. През 2014 завършва бакалавърска степен в Софийския университет, специалност педагогика, а през 2021 се дипломира с магистърска степен в университета „Codarts“ в Ротердам (Холандия).
В своя уникален изпълнителски стил той съчетава традиционния фолклор на Балканите с различни западни стилове като джаз, фънк, латино, латино джаз, поп, електронна музика и много други. Благодарение на обширните му познания за различни музикални жанрове, активно се вписва в музикалната индустрия като инструменталист композитор.
От 2022 работи активно като медиен композитор, а през 2023 печели първа награда в конкурса за композиция с домакини „Palms Music“ и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ за творбата си „La Andaluza“. Работи по различни музикални проекти с компании като „Евро Геймс Технолоджи“, „Huawei“, „Кока Кола“, фондация „Нашият дом е България“ и др.
Живко Василев гастролира на престижни световни сцени и фестивали, сътрудничи си с големи музиканти. Освен това ръководи няколко собствени проекта – „Аутентик“ и „Живко Василев квинтет“, в които съчетава българския музикален фолклор със западни съвременни стилове. През 2020 се включва в международно известната група „Arifa“. Освен това често се изявява като солист със симфонични оркестри. Работил е с Оркестъра на Варненската опера, Симфониета – Враца, КА „Софийски солисти“ с изпълнения и на негови авторски композиции.
Програма –
„ГЛАС“: СИМФОНИЧНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКА МУЗИКА
„GLAS“: A SYMPHONIC INTERPRETATION OF BULGARIAN MUSIC
КОМПОЗИТОР ДЖЕОРДЖЕ ДЕНИС АРДЕЛЯН
COMPOSER GEORGE DENIS ARDELEAN
Национален химн на Република България / The National Anthem of the Republic of Bulgaria
Увертюра / Overture
Лудо младо / Ludo Mlado
Ах, къде е мойто либе / Ah, kade e mojto libe
Македонско девойче/ Makedonsko Devojce
Лиляно моме / Liliano Mome
Море сокол пие / More Sokol Pie
Завинаги / Forever
Интермецо / Intermezzo
Брала мома ружа цвете / Brala Moma Ruja Cvete
Много надалеч / Very far away
Йовано, Йованке / Jovano Jovanke
Първото писмо (текст на Димчо Дебелянов) / Parvoto Pismo (text Dimcho Debelyanov)
Вариация върху песента „Край Босфора" / Variation on the song Krai Bosfora
Аве Мария (Шуберт) / Ave Maria (Schubert)
