Румънското сопрано Илеана Котрубас почина на 20 август , както съобщи в социалните мрежи Букурещката национална опера. С нейната кончина светът изгуби едно от великите лирични сопрани на втората половина на 20-ти век. Изпълнителка с изключителна чувствителност и музикалност, кариерата ѝ е тясно свързана със сцени като Ла Скала, Метрополитън опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън, Виенската държавна опера, Залцбургския фестивал и Глайндбърн. Виолета, Джилда, Мими, Памина и Мелизанда са сред знаменитите й роли, които бележат кариерата й, обхващаща повече от две десетилетия на международната оперна сцена.
Родена в Галац, Румъния, на 9 юни 1939 г., Котрубас израства в музикално семейство; баща ѝ, Василе, е тенор в любителски хор. Тя започва да пее на 9-годишна възраст в Румънския радиохор, а две години след това вече е една от основните му солистки. Сопраното продължава обучението си в Букурещкото музикално училище. Дебютира през 1964 г. в Операта на румънската столица като Иниолд в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси. През 1965 г. Котрубас печели първа награда на Международния певчески конкурс в Хертогенбос в Холандия, а на следващата година - на Международния музикален конкурс ARD в Мюнхен. Тези отличия водят до дебюта ѝ във Виенската държавна опера, където сключва тригодишен договор през 1970 г. Получава покани за пее в Хамбургската държавна опера, Берлинската държавна опера и Залцбургския фестивал, в допълнение към подписването на договор с Франкфуртската опера, в чиято трупа работи между 1968 и 1971 г. Кариерата ѝ скоро се разширява до Глайндбърн, Ковънт Гардън, Парижката опера, Ла Скала и Метрополитън опера в Ню Йорк. В Ла Скала тя постига особена известност през 1975 г., когато заменя Мирела Френи в ролята на Мими в „Бохеми“ с кратко предизвестие. Дебютира в Метрополитън през 1977 г., също като Мими, която изпълнява около петдесет пъти през кариерата си. По-късно тя пее в продукции на „Риголето“, „Травиата“, „Евгений Онегин“, „Кармен“ и „Идоменей“ в театъра в Ню Йорк и участва в три от телевизионните излъчвания на спектакли на трупата.
Котрубас е известна със своята вокална гъвкавост, педантично внимание към езика и способността си да изобразява драматично герои. Моцарт заема важно място в кариерата ѝ с роли като Памина, Сузана, Церлина и Констанце. Репертоарът ѝ включва още Мелизанда, Микаела, Манон, Адина, Мими и Татяна, въпреки че Виолета в „Травиата“ и Джилда в „Риголето“ вероятно са две от най-запомнящите се нейни изпълнения. И двете роли заемат централно място в дискографията ѝ. Нейната „Виолета“ е записана през 1976 г. с Пласидо Доминго и Шерил Милнс, дирижирана от Карлос Клайбер, а записът е на Deutsche Grammophon. Като Джилда тя се появява в „Риголето“, дирижирана от Карло Мария Джулини, с Доминго, Пиеро Капучили и Николай Гяуров.
Сред другите ѝ записи са „Микаела в „Кармен“, дирижирана от Клаудио Абадо, с Тереса Берганса и Доминго; „Ловци на бисери“ от Бизе под диригентството на Жорж Претр; и „Манон“ от Масне, с Алфредо Краус и Хосе ван Дам, дирижирана от Мишел Пласон. Дискографията ѝ включва също опери на Моцарт, църковен и симфонично-хоров репертоар, както и работата ѝ като певица на песни.
През 1981 г. Котрубас е обявена за Камерзенгерин на Виенската щатсопер, а през 1991 г. е избрана за почетен член на институцията. Тя получава и Ордена на Сан Яго да Еспада в Португалия и става почетен гражданин на Букурещ.
След като се оттегля от сцената около 1990 г., Котрубас впоследствие посвещава част от времето си на преподаване и работа с млади певци като Анджела Георгиу и Елена Цалагова. През 1998 г. публикува книгата си „Opernwahrheiten“ (Оперни истини).
С нейната кончина губим един от най-ярките примери в оперното изкуство, основан на музикалност, внимание към текста и драматично изграждане на образа.
