За първи път на български език излиза от печат сборникът с любовна лирика „Стиховете на Капитана“ от Пабло Неруда, „най-великия поет на XX век на всички езици“, както го определя Габриел Гарсия Маркес. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света.
Превода на настоящото издание, с което отбелязваме 120 години от рождението на поета, дължим на Калин Коев. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и произведението се утвърждава като едно от най-великите в испаноамериканската литература.
По думите на преводача Неруда не е възнамерявал да публикува тази стихосбирка: „Стиховете на Капитана“ са написани под бурния порив да излее в думи любовната страст, която изпитва към своята любима; плътското в тези стихове е така стихийно неудържимо, както в никое друго негово любовно откровение. „Стиховете на Капитана“ са вулкан, който изригва и залива с нажежена лава от любов душата и телата на двама анонимни влюбени, лудо отдадени на едно необуздано и безумно влечение.“
„Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва да я извадя от интимността на нейното зачеване: да разкрия произхода ѝ бе равносилно да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било лоялно към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи. От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни.“ – Пабло Неруда, ноември 1963 г.
Провъзгласих те за царица.
Има по-високи от теб, по-високи.
Има по-чисти от теб, по-чисти.
Има по-красиви от теб, по-красиви.
Но царицата си ти.
Пабло Неруда (1904 – 1973) е псевдонимът на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто – поет, писател, дипломат, сенатор, кандидат за президент на своята страна, Чили; фамилното име от псевдонима му оказва чест на чешкия поет Ян Неруда. Пабло Неруда е смятан за един от най-видните и влиятелни творци на своя век; той е „най-великият поет на ХХ век на всички езици“ според думите на Габриел Гарсия Маркес. Сред многобройните му отличия изпъкват Нобеловата награда за литература за 1971 г. и званието „доктор хонорис кауза“ от Оксфордския университет.
На 16 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното, в рамките на десетото издание на Синелибри, ще се състои премиера на първото българско издание на „Стиховете на Капитана“. Събитието предвижда четене на стихове в оригинал и на български език със специалното участие на Андрес Сааведра, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, преводача Калин Коев и актьора Спартак Панталеев. Представянето на книгата ще бъде последвано от излъчване на биографичната драма „Неруда“ на режисьора Пабло Ларейн.
Чуйте повече за Неруда и за чилийската общност в България от интервюто в звуковия файл под главната снимка, осъществено от Георги Митов-Геми с Андрес Сааведра- преподавател в СУ и в 22 СУ в столицата и отговорен секретар на Почетното консулство на Чили в България.
