След като подари на почитателите на класическата музика незабравимо лято, Фестивал Allegra хвърля ръкавицата с провокативен формат и през зимата - The Beethoven Project. Амбициозен проект, в който петте концерта за пиано на Бетовен ще бъдат изпълнени от един солист – българския пианист с успешна световна кариера и признание - Емануил Иванов, в рамките на три вечери - два камерни и един симфоничен концерт. Емануил Иванов е победител в престижния конкурс “Феручо Бузони” (2019), чийто триумф на световната сцена го превръща в гордост за страната ни.
Тази вечер, 12 февруари 2025 г. от 19:00 в Централен военен клуб очаквайте Фестивален оркестър Алегра със солист Емануил Иванов - пиано и Николас Паске - диригент. В програмата ще прозвучат Концерт за пиано № 5 в Ми-бемол Мажор оп. 73 от Лудвиг ван Бетовен (1780 - 1827) и Симфония № 1 до минор оп. 68 от Йоханес Брамс (1833 - 1897).
Концерт за пиано и оркестър № 5 в ми-бемол мажор, оп. 73, известен като “Императорският”, е последният клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен, завършен през 1809 година. Този величествен концерт се отличава със своето мащабно звучене и героична атмосфера, като е символ на зрелостта и независимостта на композитора. След премиерата през 1811 година, Императорският бързо се е утвърдил като един от най-обичаните и впечатляващи концерти в световната музикална литература. Съставен от три части, концертът започва с мощното Allegro, последвано от лиричното Adagio un poco mosso и завършва с динамичното Rondo: Allegro. Тази творба остава един от върховете на Бетовеновото творчество, впечатляваща със своето изразително богатство и техническо съвършенство.
Симфония № 1 в до минор, оп. 68 от Йоханес Брамс е резултат от почти две десетилетия упорита работа и е завършена през 1876 година. Усетил тежестта на наследството на Бетовен, Брамс поставя пред себе си високи изисквания, като резултатът е произведение, което често бива наричано „Десетата симфония на Бетовен“. Симфонията впечатлява с драматизъм и сериозност, съчетавайки класическата форма с романтична емоционалност и богат оркестров колорит. Величественият финал завършва произведението с една от най-познатите и вълнуващи мелодии на Брамс, често сравнявана с „Ода на радостта“ на Бетовен. Симфонията се състои от четири части – енергичното и драматично Allegro, нежното и лирично Andante sostenuto, игривото Un poco allegretto e grazioso и величественият финал Adagio – Allegro non troppo, ma con brio. Това произведение остава сред най-забележителните в симфоничния репертоар и е вдъхновяващо преживяване за всяка публика
