Проф. Георги Димитров е композитор-песенник, възпитал поколения хорови диригенти, създали свои хорови школи и утвърдили международния престиж на българското хорово изпълнителско изкуство на международната сцена. Завършва учителския отдел и класа по композиция на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). Учи цигулка при Охлевски, хорово дирижиране при Казуро и Г. Фителберг. Учителства в Груец. Посещава музиколожкия отдел на Варшавския държавен университет. Във Варшава ръководи български студентски хор “Христо Ботев”, заедно с полския композитор Мачеевски основава и ръководи Голям славянски хор. След завръщането си в България през 1938 г. е инспектор по музика при Министерството на народната просвета. Артистичен секретар на Софийската опера (1940-48 г.). Директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство (1948-58 г.). Основател и диригент на Камерен мъжки хор (1939-43 г.), ръководи работническия хор “Георги Кирков” (1945-49 г.). Главен редактор на списание “Българска музика” (1953-54 г.). Професор по хорово дирижиране в НМА (от 1962). Пише кантати и сюити, хорови и солови песни, хармонизации на български и чужди народни и масови песни. Много от песните му са се утвърдили като класика и трайно са навлезли в репертоара на българските хорове. Носител е на много награди и отличия.
Проф. Георги Димитров е автор на учебници, статии и съставител на сборници с песни.
