Операта за възрастни и деца „Хитрата лисичка”, по либрето и музика на чешкия композитор Леош Яначек, се поставя за пръв път в 76-годишната история на Варненската опера и е първо цялостно представление на тази творба в България. Постановката е дело на двамата, утвърдени на световната оперна сцена творци, постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна Павел Балев и постоянния гост-режисьор на Държавна опера Варна Вера Немирова. Тяхната интерпретация на „Хитрата лисичка“, с първия български превод от чешкия оригинал, дело на тандема Балев-Немирова, ще бъде премиерно представена в тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято“. Прогнозата за дъжд принуждава "Хитрата лисичка" да се върне от Летния театър на Основната сцена на Варненската опера на 7 юли от 21.00ч. Продукцията на Държавна опера Варна е колаборация с Volkstheater Rostock, Германия.
Леош Яначек (1854-1928) пише музиката и либретото на „Хитрата лисичка“ (1923), вдъхновен от фейлетони и комикси, публикувани в чешкия вестник „Народни новини”. В своята алегорична творба той влага общочовешки послания за свободата, любовта и вечното повторение в природата. „Хванах лисичката в гората в залеза на моя живот“, шегува се със себе си 69-годишният композитор. Той пише „Хитрата лисичка“ в периода между двете световни войни, когато индустриализацията заплашва обществените устои, машините изместват човека и той все повече осъзнава природата като свое убежище. С прелестните си природни картини и цялостното си отношение към природата днес „Хитрата лисичка“ може да бъде определена като „зелена опера“, която насочва към най-голямата грижа на съвременния XXI век - как да се справи с унищожаването и замърсяването на природата, неговия извечен дом.
„Хитрата лисичка“ догодина ще стане на 100 години, а в България едва сега правим първото й цялостно представление, уточнява маестро Павел Балев. Отсъствието ѝ от българската сцена се дължи, според него, на по-различната структура и интонационна среда в музиката на Яначек, която е не само романтична, тя е търсеща, оригинална, самобитна и естествено поднесена, но не и авангардна. Яначек изгражда един приказен сюжет, в който внася детското възприятие, но „Хитрата лисичка“ не е опера за деца, а философска приказка, която показва връзката на човека с животните, птиците и цялата природа в паралел, поднесен с фина и много изтънчена музикална окраска, обобщава диригентът.
За Вера Немирова „Хитрата лисичка“ е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Автобиографичният характер на творбата е заложен в образа на лесничея, който разпознава в очите на лисичката своята
несподелена любов от младини, която му се е изплъзнала точно по същия начин като лисичката. Режисьорката изтъква, че работи с голямо удоволствие както с оперните солисти, така и с възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, които влизат в ролята на деца, превъплъщаващи се в животните от „Хитрата лисичка“. Това е ключът към режисьорската концепция за един училищен клас, който подготвя театрално представление. В постановката в Рощок, единственият спектакъл на живо, допуснат да се играе в Германия, в края на ковид локдауна (2021), не са разрешили участието на деца, така че всъщност сега във Варна предстои истинската премиера на „Хитрата лисичка.“
Хореографията на Анна Пампулова минава през езика на тялото и общите елементи между човека и животното. Тя не разглежда животното като животно и човека като човек, а търси общото между тях. За разлика например от „Цар Лъв“, където животното е повече животно и се извежда по-конкретния елемент, в „Хитрата лисичка“ се изгражда по-голяма близост с хората. Има чисто танцова част с няколко танца, като сватбата и танцът на Водното конче, но акцентът е върху движенческото поведение на всички персонажи.
Димана Латева, която от години работи за германската сцена, създава сценографията и костюмите за „Хитрата лисичка“ на базата на детски рисунки, които очароват с интуицията, непретенциозността и същевременно умението си да улавят същността на това, което изобразяват. Едно малко лисиче е способно да скицира в детска рисунка свободата, убедена е художничката. Свободата, която е естествен порив и пръв инстинкт, остроумната лисичка отстоява с изобретателност и хитрост и това я прави симпатична както на децата, така и на възрастните. „Хитрата лисичка“ е прекрасна възможност да съпреживеем младостта и любовта, живота и смъртта в непрекъснатия кръговрат на природата.
Действащи лица и изпълнители:
Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева
Лисичокът - Мария Павлова, Димитринка Райчева
Лесничеят - Иво Йорданов
Жената на Лесничея/ Кукумявката - Силвия Ангелова
Учителят - Пламен Райков
Кучето - Велин Михайлов, Лев Караван
Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Хараща (бракониер) – Ханс Грьонинг, Венцеслав Анастасов
Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров
Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова
Пепик, син на лесничея – сопран, ВДЮО
Франтик, приятел на Пепик – сопран, ВДЮО
Малката Лисичка – сопран, ВДЮО
Петелът – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Кълвач - Калина Жекова
Комар - Лев Караван
Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО
Водно конче - Тиана Георгиева
Лисичета - хор от ВДЮО
Кокошки - хор на Държавна опера Варна
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова и Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец и Димитър Фурнаджиев.
Припомняме ви, че Леош Яначек (1854-1928) завършва Органната школа в Прага. Преподава музика в института за учители в Бърно, където създава Органна школа и филиал на Пражката консерватория. Занимава се с изследвания на чешкия фолклор. Основател е на известните Моравски музикални тържества. Композира, в продължение на повече от 30 години, 10 опери, сред които „Шарка“, „Началото на романа“, „Йенуфа“ „Съдба“, „Бурята“, „Пътешествията на пан Браучек“, „Хитрата лисичка“ и др. Става известен извън родината си в последните години на живота си.
