Чуйте повече в интервюто на Георги Митов от Classic FM Radio и Таня Иванова от Jazz FM Radio с Хавиер Гома Лансон, разположено в звуковия файл под главната снимка!
„Музиката е послужила за това да обуча сърцето си… При всички случаи имам моменти, когато музиката е един привилигирован път към възвишеното и ме кара да си мисля, че по този начин можеш да преоткриеш себе си“. Това заяви в ефира на Classic FM Radio известния испански интелектуалец Хавиер Гома Лансон - дългогодишен директор на най-голямата испанска фондация за подкрепа на културата „Хуан Марч“. Той гостува наскоро в София, за да представи своята книга с есета „Философия за света (и за всички в света)“, издадена на български език и да изнесе лекция в Софийския университет на тема „Всички ние сме поети и философи“.
„Живеем във времена на вулгарност. Но аз нямам категорично негативно отношение към вулгарността. Противопоставям се на аристократичната култура на миналото, не защото тя не е създала големи неща, напротив, но това е била култура от и за малцинствата. В XX век опитваме нови неща, които са свързаността, съюза между равенството и свободата. Когато равенството и свободата се целунат, се ражда една грозна дъщеря, която е вулгарността. Така че това е доведената дъщеря на две хубави неща", подчертава Гома. „В триумфиращата епоха на вулгарността възвишеното не е възможно. Възвишеното е онова, което е достойно да продължи във времето напред, да устои на всички препятствия. Грандиозното всъщност е противоположно на вулгарността, а вулгарността е перон за пристигащи и перон за заминаващи, така че нашето усилие се състои в това да трансформираме вулгарността в образцовост и да се опитаме да постигнем възвишеното в едно общество на равни", добави изтъкнатият испански мислител.
Книгата му е насочена към “обикновения гражданин без специално образование, който иска да живее живота си с повече мъдрост, въодушевление, смисъл и достойнство”, но читателите днес прекарват повече време в социалните мрежи. Гома е убеден, че „проблемът е, когато имаме свобода без инструкции за употреба. Ето и един пример. Представете си, че преди 100 г. на всички българи им подаряват по един автомобил, който може да развива скорост до 300 км/ч. Те имат свободата да го използват, но най-вероятно няма да могат да го направят. Естествено последствията от това биха били много инциденти. Социалните мрежи представляват именно това – все едно ти подаряват една супер бърза кола и резултатът от това са множество катастрофи. Но 100 г. по-късно българите вече знаят да шофират правилно. Те не само са свободни, но и елегантни. Така че това, което се случи със социалните мрежи, е, че прекалено бързо беше предоставена тази свобода на индивидите без инструкции за употреба. Но аз правя прогноза, че със социалните мрежи ще се случи това, което се случи с колите - хората ще могат да управляват себе си, шофирайки внимателно“.
Хавиер Гома (роден през 1965 г.) е философ, есеист и писател, отскоро и драматург, един от най-изтъкнатите испански културни дейци на съвремието. Гома има образование на класически филолог и правист, а пътят му във философията се утвърждава с работа върху категорията „подражание“ като етическо направляване, което по-късно нарича „образцовост“ – например в известната си философска работа Тетралогия на образцовостта.Освен с нея и с няколко книги, Гома е изключително популярен именно със своите философски есета, някои от тях са смятани за буквално програмни – например „Третата велика метафора“, „Вкусът и познанието на жизнения опит“, „Най-влиятелната идея на века“, „Величието на символа“.
„Тетралогията би съответствала на симфоничното творчество в моя репертоар, а микроесетата в това издание – на камерното. Вярно, че камерната музика се пише за малки състави и пространства, но това не я превръща обезателно в нисше изкуство, тъй като някои от жанровете ѝ, особено струнният квартет, съперничат по музикални възможности и творческа амбиция на оркестровите пиеси. Същото е с микроесетата – въпреки кратката си форма и вестникарския си произход те не отстъпват по философски заряд на по-обемната и обстоятелствено аргументирана тетралогия, с която споделят, както може да се очаква, едно и също в основата си разбиране; тук то е изразено по друг начин, не така церемониален, по-внимателен към хилядите извивки на човешкото, не така показен и по-деликатен. Публикуването на всички микроесета в настоящата книга има за цел, освен личното удовлетворение, да разкрие на читателя философското единство, което съществува между тях и тетралогията“, пише авторът.
Испанецът е създател на две поредици от културни събития на фондацията „Хуан Марч“, придобили голяма известност: „Публични семинари“ и „Философски семинари“. Той е и съставител и издател на популярните Бележници, които събират резултатите от тези семинари.
Каква е философията на философа Гома? Според него всеки човек има свое тълкуване на света, което все донастройва, а самото тълкуване е вече философска задача. Така че – всички са философи. И не могат да престанат да бъдат такива, без да престанат да бъдат човешки същества. Редом с това съвсем малък брой хора пишат специални книги по философия. Сред най-добрите от тях са онези, които помагат на обикновения човек да подобрява тази своя първична, естествена философия-тълкуване за света. Това прави и той самия в публикуваната на български език негова книга, съставена от микроесета – жанр, съчетаващ ерудиция, чудесен стил, хумор и мъничко светски блясък, добавен от автор, който владее изкуството да вълнува.
Хавиер Гома Лансон гостува по покана на испанския Институт „Сервантес“, Посолството на Кралство Испания в София, Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, а съдомакин на лекцията му бе Културния център на Софийски университет.
