В началото на седмицата философската поема „Виртуозът на живота“ от Боян Манчев излезе от печат на български, френски, немски и английски език, публикувани от Метеор. Връзката със Севера е пресечната точка на двамата гениални творци – изтъкнатият канадски пианист Глен Гулд и знаменитият древноримски поет Публий Овидий Назон, която открива изданието.
Канадският пианист Глен Гулд (1932–1982), обсебен от Севера, се явява като централен фиктивен персонаж на „Виртуозът на живота“. Починалият десет дни след петдесетия си рожден ден виртуозен пианист също е обсебен от Севера; на няколко пъти той пътува сам в безпределните пространства на канадския север. Тези реални пътувания са основа на философската фикция на поемата.
„Той се занимава и с радиопредавания, като пътува в тази част от родината си. „Той осъществява радиоемисии, посветени на Севера - „The Idea of North” /1967г./, които представят „конкретна музика“ /musique concrete/“, разкри авторът Боян Манчев в ефира на Класик ФМ радио. По думите му, „за Овидий крайният пределен север е северният бряг на Черно море, на юг от делтата на Дунав, където е заточен за прегрешение срещу император Октавиан Август“. Поетът, написал „Метаморфози“ нарича това място Terra ultima.
Манчев припомня, че „Глен Гулд е настоявал, че не е виртуоз, а клавирен интерпретатор. Неговата цел е музиката да се яви т.е се явява като посредник. Вероятно в това отношение е вдъхновен от много от големите пианисти- от Артур Шнабел до Святослав Рихтер“. Авторът признава, че „интерпретациите на Глен Гулд бяха много важни за мен като опит за предела – на техниката, на възможностите на инструмента и на възможността на музиката да продължи отвъд предела“. Според него, „алегорията на музиката в книгата е централна. Финалният, 13 –ти фрагмент, говори за самата музика“.
Философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“ е поема за предела като форма на съществуване: съществуване, което преминава отвъд границата си. Изданието подема някои от основните теми на философското му творчество, развито в последните две десетилетия в петнайсет книги, публикувани на български, френски, италиански и английски език, и преведени на ред езици. Първият тираж на поемата на български език се появява в ограничен тираж. Българското издание е придружено от авторска версия на френски език и преводи на поемата, осъществени от Елвира Борман (на немски език) и Филип Стоилов (на английски език). Поемата бе представена с пърформанс в пространството на SWIMMING POOL с участието на актьорите Леонид Йовчев и Маркус Райнхард, композиторите Кристоф Печанац и Ангел Симитчиев и Боян Манчев.
Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Боян Манчев в звуковия файл под главната снимка!
Боян Манчев (София, 1970) е философ, работещ в полето на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Директор на програма и бивш вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010), Манчев преподава в НБУ (от 2002) и Берлинския университет за изкуства (от 2010). Гост-професор в Университета Холинс (от 2014). Боян Манчев е автор на петнайсет книги на български, френски, английски, италиански и португалски език, между които Свобода въпреки всичко. Свръхкритика и модална онтология (София, 2021), Новият Атанор. Елементи на философската фантастика (Философска фантастика, т. 1, София, 2019), Облаци. Философия на свободното тяло (София, 2017; английско издание 2019), Логика на политическото (София, 2012), Miracolo (Milano, 2011), L’altération du monde (Paris, 2009; японски превод 2020), La métamorphose et l’instant – Désorganisation de la vie (Paris, 2009), Невъобразимото (София, 2003), както и на близо триста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици.
