Страданието на хората в една война, за съжаление, винаги се съпътства и от разрушаването на техния материален свят. Не само домовете биват сривани със земята, но и свидетелствата на историята. Сега в Украйна, вследствие на войната, вече пострадаха немалко културни обекти и някои от тях са пряко свързани с музикалната история. Тростянец, където руската армия нанесе сериозни щети, за които стана ясно още в началото на април, е място, на което винаги Чайковски е бил почитан. Там той е композирал увертюрата си „Буря“ през 1864г. – неговото първо симфонично произведение, когато е бил едва 24-годишен. Именно там той е открил за себе си земята на Украйна, наричайки я „дом“ и е останал силно впечатлен от тамошната природа. Паметта за всичко това бе пазена в имението, където композиторът е отсядал по покана на своя приятел Алексей Голицин – с паметна плоча на фасадата, поставена през 1964г., с неговия изрисуван лик, с провеждания до миналата година музикален фестивал „Чайковський FEST“, с паметника на композитора, издигнат недалеч в градския парк, но някои от тези свидетелства за Чайковски вече не съществуват.
„Имението, в което е пребивавал Чайковски, както и останалата част от Тростянец, сега лежи в руини след превземането на града още на 1 март 2022г. по време на руската инвазия в Украйна“, написа лондонското радио Classic FM още на 6 април, когато станаха известни пораженията в града. След едномесечна окупация и множество убити цивилни, украинските сили успяха да си върнат контрола над неголемия град и руските войски се изтеглиха от там, оставяйки след себе си погром и разрушения. За съжаление, само преди няколко дни сред бомбардираните и обстрелвани населени места бе и Краматорск, където освен трагичните човешки жертви на гарата, пострада и сградата на музикалното училище, в което преди години е учил известният виолист и диригент Максим Рисанов, родом именно от Краматорск.
Според изчисления на ЮНЕСКО, повече от 50 културни обекта в Украйна вече са пострадали, съобщава DW. Това означава, че културното наследство на страната е сериозно застрашено – нейните църкви, исторически обекти, музеи, паметници и дори самите народни традиции. Д-р Беате Райфеншайд, президент на германския клон на Международния съвет на музеите /International Council of Museums, ICOM/, смята, че този брой е реално много по-висок. „От Мариупол дори не знаем какви значителни щети има. Трябва да приемем, че там всичко е загубено…“, коментира тя. Федералното правителство на Германия вече се опитва да предприема някои превантивни стъпки и през март учреди Мрежа за защита на културните ценности в Украйна. Целта е – по-добра защита на културните съкровища, събиране на информация и координиране на необходимите мерки за опазването им, а ICOM Германия ще има ролята на основен координатор в действията. Заради непредвидимия ход на войната обаче, към момента все още финансова помощ може да се насочва само за подпомагане на място на институциите в Украйна. А междувременно, Германският археологически институт помага при оценката на сателитни снимки за документиране и проверка на повредени културни обекти, докато Украинското министерство на културата създаде уебсайт, чрез който очевидци и жители могат да съобщават за конкретни щети. Вече са изброени и вписани 166 случая, въпреки че все още не всички са напълно проверени, но снимките показват щети от куршуми или бомбардировки, поразили фасадите на музеи и църкви.
