„Ние имаме тотално единомислие и това е голяма чест да участваме в такъв екип от професионалисти в една истинска мегапродукция от 250 човека на сцената!“, каза певицата Гергана Николаева пред Класик ФМ. Тя е сред поканените за участие артисти в премиерата на „Есмералда – Парижката Света Богородица“, зад която стои екипът на Държавна опера-Стара Загора – един мащабен съвременен спектакъл, който ще бъде показан на 30 юни, 1 и 2 юли 2022г. на сцената на Античен форум „Августа Траяна“. Мюзикълът, композиран от Рикардо Кочанте, е бил представен за първи път в Париж през 1998г., когато е предизвикал такъв фурор, че само година по-късно вече е вписан в Книгата на рекордите „Гинес“, заради огромния интерес към него. Интересът към това заглавие е много голям и у нас сега, затова и беше добавена една допълнителна дата за спектаклите – 1 юли, както обяви директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов още миналата седмица на пресконференция в Пресклуба на БТА в града. Тогава екипът изнесе повече подробности за своята работа и диригентът Владимир Бошнаков заяви: „Щастлив съм да представя за първи път в историята му вариант на мюзикъла за рок група, голям симфоничен оркестър, смесен и детски хор на български език, оркестрация на Людмил Горчев. Досега този мюзикъл се изпълнява на запис, без участието на оркестър на живо, хор и детски хор. Музикалните номера са 51 и са изключително мелодични”. Режисьор на продукцията е Виолета Горчева, хореограф е световноизвестният Марио Пиаца, а автор на сценографията, костюмите и художественото осветление е Денис Иванов. Спектакълът се играе на български език в художествения превод на поета Йордан Пеев.
„Истината е, че ние оперните певци, излязохме извън зоната си на комфорт“, признава мецосопраното Гергана Николаева, за която другите жанрове отдавна не са непозната музикална територия. Заедно с тенора Николай Моцов те обясняват спецификата в пеенето за един оперен артист, когато той трябва да се представи в светлината на мюзикъла или рок-операта, каквато е задачата им в „Есмералда – Парижката Света Богородица“. Двамата си партнират с именитата ни поп певица Михаела Филева и точно заради това, всеки от тях има шанса да черпи от опита на другия. „Не трябва да се пее по никакъв начин с оперна постановка“, категорична е Гергана Николаева. „И тук Михаела Филева доста ни помага, защото от нейното поп пеене ние взимаме нюанси – както пък тя търси от нас други детайли, които на нея й липсват“, допълва мецосопраното. А според самата Михаела Филева, от колегите си оперни музиканти тя научава много – във вокално отношение се чувства по-близка до мюзикъла, но пък в сценично – се възхищава на уменията на артистите от операта. „Колегите ми, които имат толкова много опит зад гърба си с оперното изкуство, всъщност са много по-подготвени. Получава се една такава много добра синергия помежду ни, защото всеки учи от всеки! И това е истинското щастие за нас, защото тази синергия ни прави много сплотен и пълнокръвен екип“. Мащабът на цялата продукция е толкова вълнуващ, че превръща артистите в един „добре сплотен екип“, по нейните думи.
„Всеки един от нас се учеше от другия“, споделя мнението си и тенорът Николай Моцов. „Трудното е, ако мога да го нарека така, че в много кратки музикални шедьоври /песни, шлагери /, ти трябва да успееш да предадеш всички нюанси и настроения, за да завладееш публиката. Но пък аз имам много опит в камерната музика и съм от щастливците, които през годините успяха да преминат през почти всички жанрове“, обяснява оперният певец. Той е солист в състава на Държавна опера-Стара Загора и преподавател в НМА „П.Владигеров“, където отскоро е професор. „Много съм щастлив! Имахме уникалния шанс да репетираме дълго време на голяма сцена, да получим този комфорт, тъй като това е мегапродукция“, уточнява той, когато става дума за репетиционния процес, а това винаги е важен залог за добрия резултат. И тримата са единодушни че, „оперното пеене е доста канонизирано, докато в поп музиката има една свобода“, както се изразява Гергана Николаева. А колкото до сюжета, те намират твърде много прилики със съвремието ни, защото „въпреки че действието в романа се развива през 1482г., всички емоции и посоки са напълно съвременни и ние ги изживяваме и в момента“.
Още за мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица“ научаваме от екипа на Държавна опера-Стара Загора, осъществил продукцията:
В първия премиерен спектакъл, както и на 1 юли, зрителите ще видят Михаела Филева в ролята на Есмералда, на 2 юли е Тереза Бракалова, Борис Тасков и Валери Турманов ще бъдат в ролята на Квазимодо, Николай Моцов, Борис Тасков, Хъ Цинг Фанг ще се редуват в ролята на Грингоар, Денис Иванов и Марин Русинов си поделят ролята на Фроло. Участват още Богомил Спиров и Димитър Райчев /Феб/, Гергана Николаева, Ивона Иванова /Фльор де Лиз/, Александър Панайотов, Денис Бояджиев /Клопен/, оркестър, хор, балет, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.
„Реализацията на „Парижката Света Богородица“ на старозагорска сцена ще бъде първата в историята на творческото битие на произведението, което е създадено през 1998 г. и триумфално шества по световните сцени, детронирайки дори творбите на Ендрю Лойд Уебър. За първи път в тази творческа летопис на творбата тя ще бъде изпълнена с хор, който е главно действащо лице, метафора на катедралата „Not’r dame de Paris”, която, както и самият Виктор Юго нарича „двуглавият сфинкс“ носи идеята за противоборството между злото и доброто, метафора на съдбата, на провидението, на висшия разум. Хорът има много специална функция, така както е в концепцията на жанра мюзикъл, както и балетът, и оркестърът, и артистите… Получава се хомогенна смес, в която няма деление на съставите, а творческа амалгама, която се води в основната линия – да изведе и защити сценичната транскрипция на творбата“ – акцентира режисьорът Виолета Горчева. „Това произведение е химн на многообразието, изобличение срещу безразличието към страданията на хората, вик, в който се излагат страданията на онези, които се смятат за различни от общество, което е забравило самото значение на човечността, произведение, което говори за любов” – са думите на Марио Пиаца, хореограф. „Единствените елементи, които илюстрират директно църквата са голямо изображение на скърбящата мадона – една великолепна и безкрайно изразителна статуя на Света Богородица от катедралата на Барселона /Погребението на Христос на Хосеп Лимона и Бругера (1864 – 1934), създадена през 1920 г./, която, композирана по определен начин в сценичното пространство, създава усещането, че наблюдава с жалост действието и сякаш е съпричастна с терзанията на героите и съпреживява с тях чувствата и пътя им. Другият реален елемент са трите камбани, които символично маркират кулата на Квазимодо и неговата обител. Костюмите са съвременни, без ангажираща конкретика в епохата и стила, просто някога през 20-ти век. Изведени са на преден план характерите на персонажите и тяхната социална индивидуалност и специфика, както колорит” – е концепцията на Денис Иванов.
Автор на изключителната музика на „Парижката Света Богородица“ (Not`r dame de Paris”) е Рикардо Кочанте, вдъхновен от великата едноименна творба на Виктор Юго. Либретото е написано от Люк Пламондон. Романът е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Това забележително историческо произведение, чието действие се развива през 1482 г. в Париж, под двете кули на великата катедрала Нотр Дам, разказва история за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха.
