За първи път наследникът на поетесата – Николас Ейнджъл дьо Сейнт Клер, дава гласност на тази лична кореспонденция. Част от оригиналите се пазят в частния архив на резиденция „Хофбург“ и във фамилния архив. Предстои и специално издание на писма между Рихард Щраус и Мара Белчева, както и на кореспонденция на Ференц Лист до младия композитор.
Историята започва във Виена. Между 1883 и 1885 г. Мара – тогава още Мара Ангелова, учи във Висшия девически колеж и се запознава с младия Рихард Щраус, който прави първите си самостоятелни стъпки в музиката. Между двамата възниква близост, оставила следа в творческия им път. Мара му помага да се срещне с неговите музикални кумири Рихард Вагнер и Ференц Лист, и да представи пред тях свои произведения. Големите музиканти са впечатлени от таланта, културата и смелостта на младата българка.
През 1885 г. Щраус й посвещава „Бурлеска“, в която пресъздава възхищението си, но и иронията от вниманието, което неговите кумири насочват към Мара. „Произведение, каквото съм способен в момента да създам“, казва Щраус, а Ференц Лист отвръща: „Произведение, което не може да обхване нейната личност и способности“.
Мара притежава и певчески талант – изпълнява арии от Белини, Доницети и Моцарт. Вагнер е толкова впечатлен от нея, че й предоставя либретото на „Парсифал“, за да чуе мнението й: „Какво мислите като поет? Вие сте моята последна карта в колодата“.
Чрез Лист Мара достига и до още забележителни личности от европейската музикална сцена – Клод Дебюси и Камий Сен-Санс. Сред най-интересните страници от биографията й е и личното й познанство с Фридрих Ницше, с когото споделя своя поезия. По-късно, именно тя запознава Пенчо Славейков с творчеството на философа.
Отношенията и кореспонденцията между Мара и Щраус продължават и след брака й с Христо Белчев през 1886 г. Тогава 22-годишният композитор записва в личния си тефтер: „Само магия може да ми я върне...“.
След трагичната смърт на Христо Белчев през 1891 г. Мара остава част от културния и обществения елит на своето време. По-късно, тя подпомага първите стъпки, обучението и следването на големи български оперни имена – Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов, с които също поддържа кореспонденция.
