Спектакълът „Евгений Онегин" от П.И.Чайковски обра овациите на публиката на откриването на 53-тото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Поредицата от оперни събития продължава до 9 декември, а билетите са в продажба онлайн https://operasz.bg/bileti/ и на касата на Държавна опера-Стара Загора.
Много повече от естетическо преживяване, операта „Евгений Онегин“ е учебник за живота. Творбата на Чайковски по романа на Пушкин насочва вниманието към това да бъдем честни към своите чувства и честни към хората около нас, да сме почтени, достойни и да оценяваме живота с щастието, което той щедро ни предоставя, а ние трябва да го прегърнем. „Темата на спектакъла е, че трябва да се радваме на хубавия момент в нашия живот. И сега в живота ни негативизмът надделява. Затова насочих целия спектакъл в тази тема“, посочи режисьорът Славчо Николов пред специалния пратеник Светослав Николов - програмен директор на Jazz FM и водещ в bTV Radio. Но не вярваме, че толкова много щастие може да ни бъде дадено, не вярваме на себе си и на хората около нас. Затова спектакълът е събуждане. „Лошото ни се случва, защото не сме оценили доброто“, убеден е той. Режисьорът следва плътно драматургията на Чайковски и добавя към нея освен собственото усещане, и преживяванията на актьорите. „Оставих личното творчество в самите актьори – те да интерпретират музиката по свой начин. Всеки човек е уникална вселена и всеки по специфичен начин възприема музиката. Задай му посоката, темата и задачата, и го остави той сам да твори“, подхожда той. Затова и актьорите живеят своите герои. Славчо Николов е благодарен на работата си с тях, с диригента Ивайло Кринчев, сценографа и костюмограф Гендони, хореографа Ромина Славова, Марсел Молина. „Така че работата ми по този спектакъл ми даде още по-добри отношения с колегите, в които съм в екип, и перспектива в бъдеще пак да работя с тях“.
Според диригента Ивайло Кринчев, „Евгений Онегин“ е спектакъл на много нюанси, дълбоки чувства, но отвеждащ ни в една посока – да сме водени от любовта, да сме предани и да не предаваме, да отстояваме това, в което вярваме. Той идва при нас във време на разколебаване на ценностите, на разклащане на моралните устои на обществото, на замъгляване на перспективата пред нас. „Чайковски е вложил в музиката си всички тези дълбочини. Творбата е гениално конструирана и оркестрирана, хармонията е ненадмината, хроматиката е изключителна. Това отключва големи задачи, които трябва да преодолее и диригентът, и целият колектив, за да се получи хомогенен спектакъл. На мен ми дава удоволствие да се потопя в тази мелодика и дълбочини на психологическите нюанси, с които Чайковски обрисува всички образи и ги извежда до силен финал.“ – посочва маестро Кринчев. Красотата на музиката идва да ни покаже, че има по-хубав свят от света, който виждаме, че има голямо красиво около нас. „Самото продирижирване на това произведение е трудно да се осъществи, ако нямате единомислие със солистите – те трябва да се чувстват, и свободно, и уверени във воденето и развитието на образа.“ Таза задача диригентът Ивайло Кринчев успешно постига: „Опитвам се да съпреживея сюжета. Тази сугестия, която диригентът може да предаде, го откроява. Това е индивидуално съпреживяване, индивидуално усещане за интензивността на звука.“ Сред нюансите в дирижирането той посочи съобразяването с индивидуалността на артистите. На артистите на сцената им бе лесно да музицират така, а оркестрантите бяха изпълнени с вълнение – след брилянтното изпълнените на соловите партии, те бяха наистина щастливи. Маестро Кринчев сравни задачите на солиращите музиканти с изсвирването на самостоятелен концерт, особено за дървената група. „Това е от изключително висок професионализъм, с изключително уважение на индивидуалните качества на всеки един, но и в посока на създаването на ансамбъл. Това е жив организъм, в който всяка частица живее собствен живот като част от хомогенно цяло“, добави той.
Този спектакъл те кара да гледаш по друг начин на света – да цениш любовта и всичко, което животът ти дава, да разбираш себе си и хората около себе си. „Евгений Онегин е учебник за любов, за това как трябва да уважаваме чувствата на хората“, посочи един от двамата изпълнители на ролята Йосиф Славов. В живота той е много различен от героя си – той има стремеж, посока и постижения, сред които поредното е изключително успешното представяне на конкурса „Опералия“ на Пласидо Доминго, преди това станал носител на отличие от Петия Международен конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова”. Как се изгражда един млад талант в днешния свят на операта? „Това е изключително трудно място. Не е само пеене, трябва да си феноменален артисти музикант, да изглеждаш като холивудски актьори, да танцуваш като балетист. И да мислиш. Най-голямата работа на артиста е да мисли. Веднага си личи когато един актьор е мислил по образа, по музиката, по драматургията. Неуморна работа, непрекъснато изграждане на нови и нови образи. Но истината е, че аз лично тази тръпка не бих я разменил за нищо.“ Желанието му за операта идва от желанието му да се изразява. „това е моят начин да се изразявам – като съм на сцената, като съм емоционален, като пея, като се раздавам напълно. Това винаги е бил най-пълноценния и лесен за мен начин да се изразя максимално. Думите ми не стигат, колкото и да се опитвам. Затова чрез тези образи изразявам себе си. Затова всеки артист е различен и ценен.“ Това вдъхновява публиката, защото в съзнанието изплува, че няма непокорими върхове и че всяка височина може да бъде изкачена, откъдето виждаш следващата, която тръгваш да изкачваш. Какво е важно за него в развитието и в непрекъснатото постигане на още и още като изразителност и убедителност? „Много е сложно да си артист в наше време, много е изискващо. Смисъл има, когато докосваш някого, смисъл има, когато хората в публиката, докато пееш не дишат, а мислят, дишат с артиста. Хората идват в операта, защото желаят да преминат през силни чувства, те идват заради емоцията, която не могат да получат през деня. Ние като артисти сме длъжни да им дадем тази емоция и те да продължат да мислят за този спектакъл. Когато видиш как хората се усмихват след спектакъла, по-голяма радост няма.“ Музиката тази творба въздейства с представата за един красив свят, в който всичко е хармонично, органично и естествено съвършено в своята природа. „Винаги искам да отведа хората в една утопия, в свят, в който всики се обичат, няма зло. Искам чрез образа на Евгений Онегин специално да заявя на хората колко е важно да знаяеш какво чувстват хората около теб – всеки човек има значение. Надявам се този спектакъл да е дал плод за размисъл, защото тогава човек ще открие съвсем нов за него свят.“
