Чуйте повече за новия сезон на Софийската филхармония от интервюто на Георги Митов-Геми с директора на националния институт Найден Тодоров, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички почитатели на класиката творби: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Чайковски и Симфония №4 от Бетовен.
„Няма нищо по-естествено двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона“ - мотивира избора си директорът на филхармонията Найден Тодоров.
Маестро Табаков и Светлин Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а съвместната им работа доставя искрено удоволствие на публиката. В дългогодишната им обща творческа биография особено важно място заемат концертите на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в родния им град Русе и в зала „България“. През изминалия творчески сезон именно Светлин Русев имаше привилегията да представи за първи път пред публика Концерта за цигулка, написан от големия български диригент.
Ограничено количество билети са налични нa касата на зала „България“ и в Ивентим.
Kонцертът може да се проследи онлайн тук: https://bit.ly/3en8f9c
Из историята на произведенията:
Пролетта на 1878 е знаменателен период за Чайковски. Той постепенно започва да излиза от душевната криза, предизвикана от женитба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока депресия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, но работата върви трудно. Компания му прави неговият ученик, Йосиф Котек, към когото Чайковски изпитва сърдечна привързаност. Двамата музицират заедно. По онова време композиторът вече е автор на няколко произведения в концертния жанр, в това число и за цигулка и оркестър. Вдъхновен от „Испанската симфония“ на Лало, Чайковски решава да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Работата върви бързо и само след месец творбата е завършена, независимо от факта, че втората част е почти изцяло преработена. Тъй като Чайковски не е цигулар, той се съветва с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. „Колко присърце взема той моя концерт“, пише козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. „Той го свири възхитително!“. Чайковски смята да посвети концерта на Йосиф Котек, но се въздържа заради разнеслите се слухове, че двамата с младежа са в интимни отношения. През 1881 той скъсва с Котек, след като цигуларят отказва да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера.
В крайна сметка първото изпълнение на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.
Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични произведения в областта на голямата симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли искрени чувства, тази симфония е озарена от светло щастие и неслучайно е толкова любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича „стройна елинска девойка между двама исполини – Третата и Петата симфонии“.
Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прекрасни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „негов най-добър приятел и брат“. Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена „Апасионата“. Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг. От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път“. Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел“. Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Творбата носи посвещение: „На благородния силезиец – Граф фон Оперсдорф“. Но макар графът да е платил ексклузивните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията прозвучава за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на друг покровител на Бетовен – Принц Лобковиц. А официалната премиера е година по-късно – през месец април 1808 във Виенския „Бургтеатър“. На следващата година са публикувани и оркестровите щимове, но цялата партитура излиза от печат едва през 1821. Ръкописът, който по онова време е бил притежание на Феликс Менделсон-Бартолди, днес се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде видян онлайн.
Пълната програма на Софийската филхармония може да намерите на: https://sofiaphilharmonic.com/
