С елегантна страст, на 4 май от 19.00ч. в зала "България" забележителната пианистка Елена Башкирова ще ни преведе през „Нощи в градините на Испания" на Мануел де Фая в съпровод на Софийската филхармония под палката на Росен Гергов.
В същата вечер един от най-добрите български тромпетисти Петър Македонски ще представи емоционалния и много ефектен Концерт за тромпет и оркестър от Васил Казанджиев.
Адажио из балета „Спартак“ от Арам Хачатурян балансира програмата на концерта.
Билети можете да намерите тук: https://www.eventim.bg/…/elena-bashkirova-i…/event.html
Башкирова ще има и майсторски клас със студенти от Националната музикална академия, част от инициативата „Уроците на големите – майсторски класове на солистите на Софийската филхармония“.
„Самата Башкирова представлява впечатляващ пример за подражание като пианистка, която елегантно анимира всеки звук с образен език и живот“, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung за пианистката.
Джулия Спинола пише за нейната фестивална дейност във Frankfurter Allgemeine Zeitung: „ …комбинацията от нейния музикален ентусиазъм и прагматична изобретателност, е това, което прави Елена Башкирива толкова завладяваща като артист…“
С Мануел де Фая, редом с Исак Албенис и Енрике Гранадос, се свързва представата за испанската композиторска школа от началото на ХХ век. Израснал в Андалузия, той запазва интереса си към андалусийския фолклор и специално към фламенко, чието влияние се усеща в неговата музика, а сред ранните му опуси са и няколко сарсуели.
Тричастната пиеса за пиано и оркестър „Нощи в градините на Испания“ авторът е нарекъл „симфонични импресии“ и в нея се чувства действително отзвук от импресионистичната музикална поетика, дори в самия замисъл на триптиха може да се намери аналогия с трите „Ноктюрни“ на Дебюси. Но макар и родена сред ярките впечатления от парижкия музикален живот, творбата се превръща в емблематично за испанската музика произведение, рисуващо уникални колоритни пейзажи от Гранада.
В тайнствено започващата първа част "En el Generalife" (В Хенералифе) са обрисувани ухаещите жасминови градини около прочутия старинен мавритански дворец Алхамбра. Втората част "Danza lejana" (Далечен танц) е свързана с неопределена отдалечена градина, от която се носят звуците и виталните неудържими ритми на екзотичен танц. Заключителната трета част "En los jardines de la Sierra de Córdoba" (Градините на Сиера де Кордоба) е най-мащабна, с почти визуално внушение за редуващи се променливи сцени и действия. В мащабно симфонично разгърнатата многотемброва тъкан клавирната партия се вплита органично, допълваща със свой цвят колоритното оркестрово богатство.
