"През 2000г. бях за първи път в България по време на конкурса „Надежди, таланти, майстори“. Ще го запомня като страхотно преживяване, въпреки че беше отдавна. Разбира се, имах честта да получа първата награда от конкурса и това ми помогна в бъдеще. След толкова много години все още осъзнавам, че това е била важна надпревара. Сега, когато се връщам в София, не мога да си представя как изглежда България след 25 години. Аз съм съвсем различен човек, с различен статус, с различен живот. Моето развитие и успехът, които постигнах дотук, са свързани с този конкурс". Това заяви пред Classic FM Александър Болдачев.
"Всеки има мечта да промени живота си, дори и само за една секунда, но за мен никога не е било така. Имах толкова страхотни моменти като спектаклите за откриването на Световното първенство по футбол или големи проекти с театъра, или операта. Беше много интересно, но не промени живота ми за една нощ. Просто възприемам всичко това като едно безкрайно писмо, което все още пиша", сподели Болдачев. "Понякога имаш по-големи проекти. Понякога свириш само за удоволствие и за душата. Някои от проектите се развиват, а други правиш, просто за да оцелееш, защото такава е нашата работа. Бих казал, че никога не съм имал огромен пробив, а постоянно правя най-доброто, което мога за всеки проект Опитвам се да намеря нещо, което би било интересно за света, за хората, за професионалистите. Стремя се да служа на света чрез музиката. Така продължава този мой път", смята той.
"Не мисля, че съм бунтар. Бих използвал думата, но не в пълния й смисъл. Опитвам неща, които другите не са опитвали. Знаете ли? На всичко слагаме етикети, от които всеки разбира, но възприема по различен начин. За мен най-ключовото умение на музиканта е любопитството. Ако можеш да поддържаш енергията и любопитството си винаги на високо ниво, тогава се движиш напред. Няма значение дали си на 30, 40, 70 или 90 години. Каквато и да е възрастта, това е просто някакъв вид изследване на безкрайния свят", каза още Александър Болдачев.
