Чуйте повече от интервюто на Радостина Узунова с диригентката проф. Теодора Павлович и пианистката и организатор на Фестивала „Бразилска класическа музика в България“ Нара Васконселос, разположено в звуковия файл под главната снимка!
"Ейтор Вила-Лобос (1887-1959) и музикалният модернизъм в Бразилия" е концертът, който предстои да покори публиката в София на 5 юни от 17ч. в Камерна зала "България". Той е част от 3-тото издание на Фестивала „Бразилска класическа музика в България“ и се провежда в рамките на честванията по повод 200 години от Независимостта на Бразилия, като е включен и в програмата на 53-тото издание на традиционния Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, чиято страна на фокус е Бразилия.
Kонцертът е посветен на Вила-Лобос с произведения, които не са изпълнявани досега в България. Меса на Сао Себастиан, който е покровител на град Рио де Жанейро, ще бъде изпълнена от Камерен хор „Васил Арнаудов“, с участието на 3 специално поканени солисти- Стефани Кръстева – сопран, Снежина Куманова – мецосопран, Галя Павлова – мецосопран. Уникалната интерпретация ще бъде направена благодарение на личния прочит и диригентското майсторство на проф.Теодора Павлович.
Цигуларката Зорница Иларионова ще изпълни Соната-Фантазия №2 с пианиста Иля Овчиников, която също ще прозвучи за първи път в България.
Музикално въведение ще направи пианистката Маргарита Илиева, която ще поздрави присъстващите с изненадващ репертоар за соло пиано. Припомняме ви, че тя интерпретира произведения на Вила-Лобос още от 2017 г.
"Менторът на бразилския модернизъм Марио де Андраде (1893-1945), твърди, че Вила-Лобос е „напорист, непостоянен, с екстремно, дори разконцентриращо богатство от ритми и модулации – понякога див, понякога предизвикващ типично бразилска сантименталност, а понякога с детински и много деликатен дух“, споделя изследователят Маурисио Монтейро. Според него, "Жоао де Соуза Лима (1898-1982), пианист, композитор и диригент, чувал да се говори за Вила ту като за „абсолютен бохем, дивак и бард“, ту като за „изключителен музикант (..) с хармонична и ритмична дързост.“ Вила-Лобос е всичко това, освен че притежава забележителна музикална гениалност, пропит от модерната тогава естетика, но създавал свой собствен стил. По отношение на формата, използва неокласицизъм, но поддържа структура, силно типична за индианските ритмични песни, както и за африканските практики. Бил е блуден син, предизвиквал семейството си и търсел досег с популярните култури. Вила-Лобос започва обучението си по музика с баща си и, неспокоен по дух, още 13-годишен свири на виолончело по кафенета, балове и театри. Именно по това време той поддържа отношения с градските популярни практики – противопоставяйки се на майка си, която е искала да го види дипломиран лекар. От популярните музиканти (шоройс, изпълняващи „шориньо“), като Ернесто Назарет (1863-1934), Жоао Пернамбуко (1883-1947) и Катуло да Пайшао Сеаренсе (1863-1946), се научава на музикална спонтанност. Учителите му се оплакват, че е превъзбуден и че противоречи на правилата за обучение.
От 18 до 26-годишна възраст, предприема пътувания из страната в търсене на корените на бразилската музика и през 1913 г., завърнал си в Рио де Жанейро, представя няколко произведения, сред които Cânticos Sertanejos/Напеви от Сертон, Brinquedo de Roda/Въртележка, Соната Фантазия № 1 и оперите Аглая и Елиза, резултат от неговите търсения. Още твърде млад, Вила-Лобос става известен в Бразилия като един от най-великите наши композитори, вече залагащ в творбите си основите на бразилската музика. Бил е експериментатор: смесвал популярна музика, фолклор (индианска и африканска музика) с естетиката на модерната тогава музика, като творби на Клод Дебюси (1862-1918) и Ерик Сати (1866-1925), създавайки собствен привлекателен стил. Модерността се появява у Вила-Лобос чрез хармонията, често обезпокоителна, друг път с очарование, дължащо се на мелодичните ресурси. В Сао Пауло и Рио де Жанейро се зараждало движение в търсене на модерност и бразилска идентичност, достигнало апогея си през Седмицата на модерното изкуство през февруари 1922 г. Вила-Лобос става една от централните фигури на това събитие, оглавявано от Марио де Андраде и други интелектуалци, музиканти, художници и поети, които по-късно ще го посрещнат в Париж. През годините, прекарани в Европа, между 1923 и 1930 г., бразилският индианец е любимата му тема и именно с нея той постига международна популярност до степен да бъде наречен Índio de Casaca/Индианецът с костюма или, както казват французите, L'Indien Blanc/Белият индианец.
Седмицата на модерното изкуство от 1922 г., която тази година навършва сто години, възвеличава и на родна земя вече известния бразилски композитор. На това събитие са представени около 16 негови творби, сред които Соната-фантазия № 2 за цигулка и пиано – композиционна игра, едновременно закачлива и дръзка, в която преобладава текст с елементи от Постромантизма, наситен с фалшиви дисонанси. Въпреки това тя не успява да шокира слуха на бразилската публика в едно време на внимание към иновациите, каквато е първата половина на ХХ век. Със своите три части (Allegro non tropo/Largo Moderato e Rondó-Allegro Final) Соната-фантазия № 2 не е така меланхолична както номер 1, нито е толкова пропита с влияние от Импресионизма като Соната № 3 – в нея се открояват белези на „тропическа“ свобода. С изключение на известна носталгичност във втората част (Largo Moderato), творбата като цяло е весела и импулсивна и звучи като игриво мисловно търсене с използване на модерен подход. Това произведение загатва за спомените на Вила-Лобос от Рио де Жанейро и за овладените от него похвати на ХХ век, като по този начин се изплъзва от тесните ренесансови рамки на термина „Фантазия“, но запазва изобретателността на въображението.
В Меса „Свети Себастиан“, предложението е различно, този път в обстновка на размисъл и съзерцание, предвид религиозната тематика. Разделена на части, характерни за католическата литургия, творбата на Вила-Лобос е създадена в чест на покровителя на Рио де Жанейро. Вила-Лобос свързва интродукциите на Месата с живота и мъченичеството на Свети Себастиан, като кулминацията е възхвала на светеца и на неговата връзка с Бразилия, те са: Kyrie (Andante - Себастиан! Виртуозът), Gloria, (Allegro non tropo - Себастиан! Римски войник), Credo (Largo - Себастиан! Защитник на църквата), Sanctus (Adagio Langoroso - Себастиан! Мъченикът), Benedictus (Andantino - Себастиан! Светецът) и Agnus Dei (Себастиан! Пазител на Бразилия). Създадена е за женски гласове (I и II сопрано и алт). Месата има онирична текстура и е почти изцяло в по-ниски диапазони, с изключение на първото сопрано, което, на моменти, се разширява до по-големи височини. Месата има ясна препратка към модалния свят, най-вече към грегорианското песнопение от VII и VIII век а, също така, бидейки един от отличителните белези на бразилската идентичност, притежава и препратки към Кандомбле. Самият Вила-Лобос казва за тези препратки: „в Credo, при думите Et Sepultus Est, мелодията е вдъхновена от мотиви от кандомбле”, докато „основната мелодия на Sanctus е умишлено написана в лирическия стил на църковните песнопения“.
Софийският камерен хор е създаден през 1966 г., а от 1991 г. носи името на своя основател и дългогодишен диригент проф. Васил Арнаудов (1993 – 1991). Хорът е лауреат на две Гран-при, шест специални и осемнадесет първи награди от международни конкурси. Концертирал е на престижни музикални форуми в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Испания, Люксембург, Франция и 16 други европейски страни, както и в Япония. Има издадени 8 самостоятелни компактдиска, 6 грамофонни плочи, реализирал е записи за европейски и японски радио и телевизионни компании. Репертоарът на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ включва творби от епохата на Ренесанса до най-изтъкнатите представители на музиката на ХХ и ХХІ век. Българските композитори и техните творби, много от които написани специално за този хор, заемат особено важно място в неговите програми. За своя принос към съвременното българско музикално изкуство Софийският камерен хор е награждаван с редица високи отличия от Министерство на културата на Република България, Съюза на българските музикални и танцови дейци, Българския хоров съюз, Класик ФМ Радио и други музикални институции.
Проф. д-р Теодора Павлович е ръководител на Катедра „Дирижиране и композиция“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Диригент е на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ от 1991 година, създател и диригент на хора на Класик ФМ Радио от 2005 г. През 2008 г. Теодора Павлович дирижира серия концерти на Световния младежки хор (Посланик за мир на ЮНЕСКО) в Белгия, Холандия и Франция. Често е канена като гост-диригент, лектор и член на международно жури на престижни музикални форуми в много страни на Европа, в САЩ, Япония, Русия, Китай, Хонг Конг, Тайван, Южна Корея, Израел и др. От 2003 до 2006 г. е Председател на Музикалната комисия на Европейската хорова асоциация Europa Cantat, от 2008 до 2014 г. е Вицепрезидент за Европа на Международната федерация за хорова музика (IFCM). От 2012 г. e представител на България в Световния хоров съвет, а през 2021 г. е избрана за Почетен член на Съвета. Лауреат е на награди от български и международни институции, сред които Световната федерация за хорова музика, Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“, Министерство на културата на Република България, Министерство на образованието и науката и др.
Зорница Иларионова е завършила цигулка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София през 2011 г. в класа на своята майка Благородна Танева. Продължава образованието си в Мадрид (Испания) в Еscuela Superior de Musica Reina Sofia в класа на световноизвестния педагог проф. Захар Брон. Специализира в Нов български университет при проф. Марио Хосен, а след това в Италия при проф. Павел Верников. На 14-годишна възраст издава първия си компактдиск с творби от Моцарт и Сарасате, последван от "Flying through the music" (2020 г.) и "Le Cadeau" с музика от френски композитори (2021 г.). Има записи в Българско национално радио и участия в преки телевизионни предавания. Концертира като солист с почти всички симфонични оркестри в страната, позната е и на световните сцени - в Германия, Испания, Русия, Франция, Португалия, Турция, Белгия, Австрия, Италия, Япония. Изявява се с оркестъра на Кашкайш в Португалия, Калининградската филхармония на фестивала Middle East Classical Music Academy в Дубай, симфоничните оркестри на Анталия, Адана, Измир, Анкара и др. Лауреат е на престижни международни конкурси: „Суна Кан“ в Анкара (Турция), Конкурс за млади изпълнители „Манхатън“ в Ню Йорк (САЩ), „Музиката и земята“, International Kreutzer Violin Competition в Лиеж (Белгия) и много други. През 2015 г. е удостоена с „Кристална лира“ от СБМТД в категория „Млад изпълнител“. В класацията „Музикант на годината – 2019“ на Българското национално радио получава два приза: в категориите „Активна творческа дейност“ и „Ансамбъл на годината“ (заедно с пианистката Мартина Табакова). Носител е и на наградата за принос към българската култура „Златно перо“ (2021 г.).
Иля Овчинников е роден в семейство на музиканти. Започва да свири на пиано под влияние на своя баща – известният пианист, професор Владимир Овчинников, с когото много години прави проекти за пиано дуо. Дипломира се в Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“ със златен медал, след което завършва аспирантура. Сред неговите преподаватели са световноизвестните професори Алексей Наседкин, Лев Наумов, Александър Рудин, Тигран Алиханов, Александър Бондурянский. Лауреат е на редица големи международни конкурси, между които Sendai International Music Competition (SIMC, Япония, 2007) и конкурс Yamaha Music Foundation Europe (YMFE, 2002). От 2008 до 2012 г. преподава пиано и камерна музика в Университета за музика „Сакуйо“ в Япония, след това две години – в Руската музикална академия „Гнесини“, а от 2016 г. е преподавател по пиано в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Развива активна концертна дейност в Русия, България, Австрия, Япония, Корея и други страни, редовно изнася рецитали и концерти с различни оркестри, участва в престижни международни фестивали, включително и в България: „Моцартови празници“, „Аполония“, „Пиано Екстраваганца“ и др. Репертоарът му обхваща всички стилове в музикалната литература за пиано – от клавирната музика от 18 век до най-модерните съвременни композиции за пиано и джаз. Иля Овчинников е официален представител в България на Сдружението на лауреатите на Международния конкурс „Пьотр Илич Чайковски“ и член на Международния благотворителен фонд на Владимир Спиваков.
