Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Дона Стоянова, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Изложбата „Лица“ представя 11 скулптурни произведения, фигури в папиемаше и колажи, някои от които авторката е работила повече от три години. Повечето от творбите са създадени по време на пандемията. В този труден период се раждат „лицата“ на Дона. Ето какво казва за тях: „Може би, защото живеехме толкова откъснати един от друг, всички лица ми се виждаха по-ярки и необикновени . Беше наистина наложително за мен да си измислям хора и аз си ги измислях. Ето... дойде време да пусна тези образи, които изпълват ателието ми, "на свобода". Това е и мотото на моята изложба.“
Интересите на Дона Стоянова са насочени в полето на традиционната скулптура и материали като керамика, метал, камък. Папиемашето е техника която я привлича с топлотата на хартията, позволявайки свобода при работа и възможност за най-различни експерименти.
За онези които преживяват света на изкуството няма начална и крайна точка. Така както за праисторическия човек глината е била материал и средство за реализиране на неговия творчески потенциал и съзидателна сила, така и сега тя е материал за въплъщение и средство за вдъхновение за Дона. За нея глината е изключително „послушен“ и същевременно своенравен материал „човек трябва да си даде време да познае материала, да го обикне, да го опитоми“.
Творчеството ѝ е отражение на емоционални полети и лутания, търсене на себе си и „взиране“ в лица, зад които се крият приятели, или образи от древното минало, от статуетка в музея до обикновени минувачи и характерни типажи на хора от града, на които Дона придава своята чувствителност.
Очакваме ви в зала „София“ на Столична библиотека, за да се срещнете лице в лице с „лицата“ на Дона Стоянова
Изложбата „Лица“ може да бъде разгледана до 18 ноември 2024 г. от 11:00 -18:30 ч.
Дона Стоянова:
Родена в Добрич, в семейството на художници и музиканти. През 2002 г. постъпва в ателието по скулптора на проф. Ангел Станев в Художествената академия в София. Завършва магистратура през 2008г., след което прави дисертация към катедра „Скулптура“, защитена през 2013 г. В катедрата преподава дисциплината „Примитивизмът и изкуството на XX век" до 2023г. Тя е член на Съюза на българските художници от 2016 г. и редовно взема участие в национални и представителни изложби.
Нейни работи притежават Художествена галерия „Илия Бешков“ - Плевен, Художествена галерия Силистра. Творби от авторката са представени и в постоянната експозиция на галерията в Добрич, както и в частни колекции. Участвала е в редица общи и самостоятелни изложби. Сред отличията й са Първа награда за скулптурен портрет на Йордан Парушев, Добрич (2013), награда на Съюза на колекционерите в България (2017), Втора награда от национален младежки конкурс“ Приказка за стълбата“, организиран от фондация „Кирил и Методий“ (2009), Творческа резиденция и открито студио в базата на СБХ, Сите дес арт, Париж (2018) и още много други.
