В своя XXV Великденски музикален фестивал Държавна опера Варна посвещава специален оперен концерт на знаменития тенор Никола Николов, солист на Варненската опера и една от най-ярките фигури в историята на българското оперно изкуство. Концертът ще се състои на 22.02.2026 г., в навечерието на 101-годишнината от рождението на певеца, роден на 23.03.1925 г. в София, завършил земния си път във Варна на 08.07.2007 г.
В концерта, посветен на Никола Николов, са поканени да участват като гости пианистката Вилиана Вълчева и тенорът Борис Луков, внук на първата варненска оперна прима Лиляна Анастасова, партнирала си на сцената с Никола Николов. Вокалното си майсторство ще покажат и солистите на Варненската опера: Жана Костова – сопран; Ирина Жекова – сопран; Пламен Райков – тенор; Пламен Димитров – баритон; Свилен Николов – баритон, Гео Чобанов – бас, Деян Вачков – бас, с акомпанимент на пиано от Соси Чифчиян.
В програмата ще прозвучат арии и дуети от опери на Верди, Пучини, Леонкавало, както и популярни италиански канцонети от репертоара на Никола Николов. Публиката ще чуе оригинален запис в изпълнение на големия тенор, ще има възможност да разгледа и материали от архива на Варненската опера, свързани с Никола Николов - афиши, брошури, грамофонни плочи, компактдискове и др. Модератор на срещата Виолета Тончева.
СВЕТОВНАТА КРИТИКА СРАВНЯВА БЪЛГАРСКИЯ ПЕВЕЦ С ТЕНОРИТЕ НА ВЕКА ФРАНКО КОРЕЛИ, МАРИО ДЕЛ МОНАКО, ДЖУЗЕПЕ ДИ СТЕФАНО
Никола Николов е член на легендарния първи екип на Варненската областна народна опера, основана от първия световноизвестен български тенор, режисьор и педагог Петър Райчев и неговия, не по-малко известен син – диригента Руслан Райчев. Младият певец напуска Софийската опера, в която току-що е приет, за да последва баща и син Райчеви във Варна и да постави заедно с тях началото на оперния театър в морския град.
Тук Никола Николов дебютира като Пинкертон, Манрико, Туриду, Дон Хосе и тези герои се превръщат в негови коронни роли, независимо дали ги изпълнява във Варненската или Софийската опера, по-късно в Миланската скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Парижката Гранд опера или Виенската Щатсопера.
Ученик на възпитаника на Академия „Санта Чечилия“ Събчо Събев, който след Петър Райчев поема директорския пост във Варненската опера, Никола Николов специализира в Москва, печели много международни награди, престижни оперни театри го канят за техен солист, но той остава трайно свързан единствено с българската оперна сцена.
Във Варна Никола Николов среща любовта на живота си – сопраното Лиляна Василева и техният звезден дует блести в редица опери, особено в "Продадена невеста", "Травиата" и "Бохеми" на сцените във Варна, София, Москва, Рим и десетки други европейски столици.
Световната критика сравнява българския певец с тенорите на века Франко Корели, Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано. По този повод разказват, че Марио дел Монако не могъл цяла седмица да спи заради твърдението на приятеля си Джино Беки, че Никола Николов имал по-красиви и сигурни височини от неговите. Наложило се съпругата на дел Монако да помоли Беки да оттегли думите си и да каже, че се е пошегувал. Беки го направил, но така или иначе случката сложила край на приятелството му с Дел Монако.
Големит диригент Рикардо Мути също се изказал, че такива прекрасни сибемоли в „Аида“ от никой друг тенор не бил чувал.
Висш израз на певческо майсторство, знаковите тенорови арии от световната оперна съкровищница, в интерпретация на Никола Николов, жънат бисове и нестихващи аплодисменти у нас и по света. Архивите разказват, че когато пеел стретата на Манрико в „Трубадур“, малко преди да вземе високото до, столичната публика ставала на крака и викала „Браво, Кольо“.
Сценичното дълголетие е друг белег в изключителната творческа биография на певеца. На 70 години пее в спектакъл на операта „Кармен“, на 80 години изпълнява дует на Манрико и Азучена от „Трубадур“.
КАЛУДИ КАЛУДОВ: ВСИЧКИ БЯХМЕ НЕГОВИ УЧЕНИЦИ
След блестящата си световна кариера, Бате Кольо, както с обич го наричат поколения певци, се завръща постоянно във Варна, за да предава своя опит на младите и да остане завинаги в сърцата им. „Никола Николов - едно свято име за всички нас, които имахме честа да го видим на сцената и да му се радваме и възхищаваме“, спомня си другият голям български тенор Калуди Калудов. И разказва с вълнение за онзи „благословен ден“, в който срещнал Бате Кольо и той му помогнал не само да излезе от моментно затруднение, а изградил целия му стил му на пеене. „Великодушието е дадено само на велики духом. Бате Кольо беше именно това съчетание. Той можеше да се радва на нашите успехи. Всички бяхме негови ученици. Той беше нашият фар, който ни показа вярната посока. Беше божествен и невероятно скромен човек“, отбелязва с възхищение Калуди Калудов.
Никола Николов е единственият български оперен певец, който след спектакъл е бил носен от признателни почитатели до дома му, както изисква онази красива италианска традиция от златното време на операта.
