Държавна опера-Русе
Сезон 2021-2022
ЕРНАНИ
Опера в четири действия от
Джузепе Верди
Либрето
Франческо Мария Пиаве по драмата на Виктор Юго
16 март, 19.00 часа, Русе, Доходно здание – премиера в програмата на
61- вия Международен фестивал „Мартенски музикални дни“
18 март, 19.00 часа, София, НДК, Зала 1
25 март, 18.30 часа, Букурещ, Национална опера
Диригент – Хосе Кура
Асистент-диригент – Вилиана Вълчева
Режисьор – Орлин Анастасов
Сценография и костюми – Денис Иванов
С участието на
Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе и
Смесен хор „Дунавски звуци“
Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани
Хореография – Детелина Кремакова
Концертмайстор – Марта Бонева
Пълен състав на солистите:
Цветелина Василева, Владислава Гарвалова, Теодора Чукурска
Петър Костов, Борис Луков
Венцеслав Анастасов, Александър Крунев
Емил Желев, Момчил Миланов
Нели Петкова, Иван Пенчев, Стоян Стоянджов
В главните роли публиката ще се наслади на двама от най-ярките солисти на Държавна опера – Русе. Mладият тенор Борис Луков – внук на сопраното Лиляна Анастасова – една от емблематичните солистки на оперния театър във Варна, ще видим в ролята на Ернани, а като Елвира ще се представи сопраното Теодора Чукурска - завладяващо артистична, истинска и убедителна в своите превъплъщения, целеустремена и търсеща като интерпретатор, разпалваща и въодушевяваща като актриса.
На оперната сцена Борис Луков се превъплъщава в ролите на Туриду в операта „Селска чест” на Пиетро Маскани, Полионе в операта „Норма” на Винченцо Белини, в продукцията на която си партнира с емблематичното сопрано Димитра Теодосиу на първото издание на Оперния фестивал „Дионисия” на гръцкия остров Корфу.През Март 2017 той прави своя дебют в ролята на Марио Каварадоси в операта „Тоска” от Джакомо Пучини на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. В репертоара му са още ролите на Алфред Жермон от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Макдъф от „Макбет”, Касио от „Отело” на Джузепе Верди както и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини.Борис Луков участва в редица международни концерти. Гостувал е в залите на Берлинска Филхармония, зала „Рахманинов“ (Московската консерватория), зала „Бетовен“ (Болшой театър), Симфони спейс (Бродуей- Ню Йорк) както и в Зала „България” – София.
Теодора Чукурска има честта и професионалната привилегия да бъде българската оперна певица, която е завършила Консерваторията “Санта Чечилия” в Рим.Обучението й завършва със участие в традиционната постановка на „Севилският бръснар” в ролята на Розина на френския режисьор Жан Пиер Понел и диригент Енрике Мадзола на сцената на Миланската Ла Скала в сезон 2004/2005. Така тя влиза в почетния лист на българските оперни артисти, работили на сцената на световния оперен театър в Милано. От 2012 година Теодора Чукурска е солистка на Държавна опера-Русе. Още през януари 2013 година певицата дебютира с голям успех на русенска сцена в ролята на Джилда от операта „Риголето” на Верди. Русенската публика я припознава като своя любима оперна артистка и я посреща възторжено и до днес в нейните незабравими превъплъщения в централните оперни роли на сцената на Русенската опера. Сред тях са трогващата Виолета Валери в „Травиата“, нейната неповторима Розина от „Севилският бръснар” в традиционната и в най-новата постановка на Русенската опера. Запомнящи се и ярки остават всичките й изяви на сцената на Русенската опера. Теодора Чукурска не се поколеба да дебютира и в оперетния жанр – в ролята на Ханна Главари от оперетата на Лехар „Веселата вдовица”, в ролята на шармантната Силва от „Царицата на чардаша“, тя впечатли публиката с невероятното си чувство за хумор и в първата русенска постановка на „Българи от старо време“.
Орлин Анастасов е български оперен артист от световна величина. В последните няколко сезона той е все по-често търсен от различни европейски театри като режисьор-постановчик, с което той успява да сподели своя творчески опит, старателно събиран в годините на международната му кариера на световните оперни сцени. Орлин Анастасов започна изграждането на кариерата си и като оперен режисьор с постановките на „Ноевия ковчег“ от Б. Бритън, „Тоска“ за фестивала в Реджо Калабрия и Арена Соверато, а също и „Лучия ди Ламермур“, „Севилският бръснар“, „Аида“ , „Бал с маски“ и „Трубадур“ за Русенската опера. Негови предстоящи проекти са „Травиата“ за фестивала Маса Маритима , „Селска чест“ – копродукция на няколко италиански оперни театъра.
От 2020 Орлин Анастасов е артистичен координатор и педагог на Академия „Борис Христов“ в Рим. Той е търсен и активно работещ педагог на майсторски класове, които прави редовно в Рим, в консерваторията в Тбилиси, в Къща-музей „Шаляпин“ в Санкт Петербург и др.
През 2019 Орлин Анастасов става носител на плакет „Почетен член на Софийска опера и балет за принос към световното културно наследство в областта на музиката“. От същата година е и Почетен артистичен консултант на Софийска филхармония.
Денис Иванов отговаря за цялостното художествено оформление на новата постановка на операта „Ернани“ от Джузепе Верди. Мащабният творчески проект на младия художник-сценограф е впечатляващ с автентичността на претворяването на историческия период от развитието на драматичното действие. Сценографията допълва усещането за епохата, а присъствието на над 200 костюма на сцената е красиво предизвикателство – както за сетивата на публиката, така и за високия професионализъм на художествените ателиета на Русенската опера.
Първо изпълнение – Венеция, Teatro La Fenice, 9 март 1844 година
Първото изпълнение в България е в края на XIX век – през 1892 година в Оперния отдел на Драматичен театър „Сълза и смях“
Второ изпълнение в България – Варненска опера, 2 октомври 1960, диригент – Йоско Йосифов, режисьор – Драган Кърджиев
В Русе за първи път операта „Ернани“ е представена в концертно изпълнение на 22 март 1995 година в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“ от Русенската филхармония и Смесен хор „Дунавски звуци“ под диригентството на Михаил Ангелов
„Ернани“ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба – „Набуко“ и след четвъртата си опера – „Ломбардци“, с представянето на „Ернани“ той се утвърждава в Италия като най-значим оперен композитор.
Драмата „Ернани“ от Виктор Юго от 1830г. привлича вниманието на Верди за избор на сюжет и съставяне на либрето. Тази драма е представител на жанра на драматичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се превръща в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на романтичния театър – ярки, релефни в своята многостранност характери на персонажите, достигащи дори до противоречивост в своя психологически релеф, силно въздействащи на публиката със своите емоционални изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди.
В работата по „Ернани” Верди проявява новият творчески подход на композитора при създаването на опера – стремежът музикалното представление да се доближи максимално до принципите на драматичния театър.
Франческо Мария Пиаве (1810-1876) по време на създаването на „Ернани“ е либретист на венецианския театър Ла Фениче и се превръща в съавтор на Верди в работата върху либретото на операта. Сътрудничеството им е забележително – той изпълнява и най-малките изисквания на композитора.
