Д-р Мария Вълчанова: Националният филхармоничен хор ще изнесе два духовни концерта през април
На 1 и на 28 април 2026, от 19.00ч. в зала „България“
Публикувано на 27.03.2026
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с д-р Мария Вълчанова- хормайстор на Националния филхармоничен хор, разположено в звуковия файл под главната снимка!
На 1 април 2026, сряда, от 19:00 ч.в зала „България“ ще се проведе Концерт на Националния филхармоничен хор с диригент Кирил Търпов. В програмата ще прозвучи Литургия „Св. Йоан Златоуст“ от Пьотър Илич Чайковски. Концертът е посветен на 100-годишнината от рождението на Проф. Димитър Русков. Билети ще откриете на касата на зала "България" и в мрежата на Ивентим.
Чайковски не посещавал редовно църквата, но бил дълбоко привързан към обредите и музиката на Православната църква. Той пише на своята покровителка Надежда фон Мек: „Както виждате, аз все още съм свързан с Църквата, но от друга страна отдавна съм престанал да вярвам в догмата.“ По-нататък добавя, че често присъствал на Литургията и Вечернята: „Всеки, който се опитва да проникне в смисъла на всяко богослужебно действие, ще бъде развълнуван до дъното на душата си... Няма нищо по-въздействащо от това да влезеш в стара църква в събота, да стоиш в полумрака, докато ароматът на тамян се носи във въздуха, потънал в дълбоко съзерцание в търсене на отговор на онези вечни въпроси – откъде, кога, накъде и защо?“
Създаването на „Литургията на св. Йоан Златоуст“, която Чайковски започва през 1878 г., е плод именно на тази дълбока емоционална връзка с православното богослужение и макар творбата и днес често да се смята за прекалено „западна“, по дух тя е истински руска. Чайковски композира всички основни части на Литургията – общо петнадесет. Въпреки силно драматичното третиране в някои раздели и типично руското удвояване на октави и квинти, хоровото писмо като цяло се отличава с простота и прозрачност, каквито изисква превъзходството на текста в православното богослужение. В някои части Чайковски използва бърз хоров речитатив, характерен за руската традиция. Композиторът бил наясно, че трябва да придаде на всеки опит за композиране за Църквата правилната литургична атмосфера и затова разчита в голяма степен на богатството на самото хорово звучене, без да прибягва до сложна хармонична абстрактност.
На 28 април 2026, сряда, от 19:00 ч. в зала „България“ ще се проведе още един концерт на Националния филхармоничен хор, но под диригентството на Мария Вълчанова. Програмата включва творби на Александър Танев и Любомир Пипков, които ще прозвучат в клавирен съпровод на Светлин Христов. Билети ще откриете на касата на зала "България" и в мрежата на Ивентим.
Програма: Александър Танев – “Отче наш” Александър Танев – Тебе поем Александър Танев – Възкресение (текст – Емилиян Станев) Любомир Пипков – Две песни из цикъла “Приглушени песни”, оп.80 Александър Танев – “В манастира” за пиано Любомир Пипков – Два мадригала из “Четири мадригала за смесен хор по стихове на Елисавета Багряна” Любомир Пипков – Из „Пролетни приумици“ Александър Танев – Лека нощ Александър Танев – Химн на Св. Климент Охридски
Любомир Пипков е сред българските композитори класици, вписали най-високите образци на българското композиторско творчество в художествената музика на европейския ХХ век. Многообразната му творческа реализация като композитор, литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социална позиция и прогресивни за своето време убеждения, го определят като водеща личност в музикалната култура и българския интелектуален елит през 30-те – 70-те години на ХХ век. Учи пиано при Иван Торчанов и Хенрих Визнер. Завършва Ecole Normale de Musique в Париж (Франция), композиция при Пол Дюка и Надя Буланже, и пиано при Ивон Лефебюр. След окончателното си завръщане в България през 1932 г. работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера и се включва активно в работата на новооснованото Дружество на българските композитори „Съвременна музика”, той е сред основателите му през 1933 г. След 1944 г. заема отговорни обществени постове. Директор е на Софийската опера (1944 – 1948). От 1948 г. е професор по вокални ансамбли в Музикалната академия в София. Той е създател и първи главен редактор на списание „Българска музика“ (1948). Председател е на Съюза на българските композитори (1945 – 1954). Любомир Пипков твори във всички основни музикални жанрове – опера, симфонична, вокално-оркестрова, камерна и хорова музика, както и песни и музика към филми, като съчетава национални традиции с модерни изразни средства.
Александър Танев е личност, чието творческо и обществено-културно присъствие като композитор, хоров диригент, педагог и обществен деец активно е свързано с изграждането на музикалната култура и с организацията на музикалния живот в България до средата на 90-те години на ХХ век. Роден е в Будапеща на 23.Х.1928. Завършва право в Софийския университет, композиция при големия български композитор проф. Веселин Стоянов и дирижиране при проф. Георги Димитров в Музикалната академия в София (1957). Като професор по композиция в Музикалната академия в София възпитава генерации талантливи музиканти. Пряко участва в изграждането и развитието на хоровата самодейност в България, член е на ръководството на Българския хоров съюз и на Управителния съвет на Съюза на българските композитори, той е сред инициаторите и организаторите на ежегодния преглед „Нова българска музика“. Александър Танев е автор на мащабно и жанрово разнообразно творчество – сценични, вокално-оркестрови, симфонични, камерни и хорови произведения, като особено значимо място заемат творбите му с историческа тематика и богатата му хорова музика, широко изпълнявана у нас и в чужбина.
Д-р Мария Вълчанова е завършила НМА «Проф. Панчо Владигеров» с три специалности – музикознание, хорово дирижиране и виола. От 2008 г. е редовен докторант в Института за изследване на изкуствата, сектор «Музика», в БАН. От 2002 г. Мария Вълчанова активно се занимава с църковнохорова дейност в софийските храмове „Св. Димитър”, „Покров Богородичен” и „Св. Троица”. От 2004 г. дирижира женския хор при църквата «Св. Николай Мирликийски» в София, а от 2008 г. ръководи Камерния хор към БАН, в чиито репертоар многогласната православна църковна музика заема важно място. Под нейното ръководство Камерният хор към БАН взема участие във фестивалите «Достойно есть» в Поморие, «Празник на духовната музика» в Габрово, «Харманли в песни и багри» и «Нова българска музика». Съставът получава трета награда на Международния хоров конкурс във Варна през 2011 г. и дипломи от фестивала «Достойно есть» в Поморие. Дейността й като виолист е свързана със Симфониета «София», където е оркестрант, и със струнен квартет «Фрош», на който е постоянен член от 2008 г.
