Премиерните дати са в навечерието на Националния празник на България – 1 и 2 март 2022 година.
Диригент на спектакъла е Павел Балев, музикален ръководител и диригент на хора е Драгомир Йосифов, режисьор е Елена Стоянова, художник - Кристиян Леков.
При създаването на операта през 1971 година Лазар Николов коментира драматургията на Вазовата повест: “В сивото провинциално ежедневие, в затънтения робски край съществуваше живот, раздвижваха се духовете, събуждаха се свободолюбиви стремежи, Вазов ни пренасяше в друг свой свят, макар и хронологически отминал, но интересен, изпълнен с безобиден хумор и горещи въжделения на малките хорица. Дребни събития, а въпреки тях нещо ставаше, макар и дискретно, подготвяше се, растеше. Драматургията на това произведение носеше съвременни тенденции и разбирания. Последните, както и неличния, неинтимния характер на сюжета ме привличаха“.
Драгомир Йосифов, който е съратник на Лазар Николов, си спомня: „В един разговор композиторът спомена, че речта на чичовците е "поетическа" и "приказна", а поетичното и приказното са есенциални музикални прояви. Ритъмът на българската реч, нейната сприхава насеченост или елейност също е нещо, което просто настоява за музикално фиксиране.“
Музикално постановката се ръководи от маестро Павел Балев, който е гост-диригент на Виенската Щатсопера, Опера Цюрих, главен диригент на Фихармония Баден- Баден, а от следващия сезон главен диригент на Опера Лимож (Франция) и Театър Нордхаузен (Германия). За работата с партитурата на „Чичовци“ той коментира: „Предизвикателствата за диригента са огромни! Непрекъснати смени на ритми и темпа, трудна архитектоника за водене! Но партитурата е много логично изградена, фина, изящна, дори филигранна. Вокалните партии са емблематично-майсторски написани, “обличането” на Вазовия текст в тонове и във вокални фрази е силно доказателство за класата и огромния композиторски талант на Лазар Николов. Четейки и изучавайки партитурата смятам, че по-добре не може да се напише - във всеки такт виждам и чувам светлини, сенки и цветове.“
Две са основните характеристики на историята в „Чичовци“, които я сближават с театъра на абсурда през погледа на режисьора Елена Стоянова и художника Кристиян Леков: едната е вечното “Чакане”, характерно за българина, а другото характерно за Чичовците е почти изцяло отсъствието на събития, които да променят хода на историята. „Липсва действие, което е заменено с едно вечно говорене. Базирайки се на това, героите в настоящата сценична интерпретация са поставени в една абстрактна среда - всички се намират на една изоставена строителна площадка, без време, обрасла с бурени. Останали са само строителните скелета. А нашите Чичовци са строители, строители на България, които не знаят как да продължат напред.“, коментира Елена Стоянова. Сценични решения на екипа надскачат битово сюжета и спомагат за превръщането на историята в българска притча.
