Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с основателя и продуцент на Camerata Bulgarica Димитър Московски и артистичния директор на Camerata Bulgarica Мирослав Георгиев, разположено в звуковия файл под главната снимка!
На 16 септември 2026 г. Camerata Bulgarica прави своя български дебют със „Завръщане“. Концертът започва с Хендел и Бах, преминава през Моцарт, Пипков, Златев-Черкин и Чайковски, а накрая набира устрем с виртуозния Рахманинов и латиноамериканската енергия на Маркес.
В центъра на това пътуване е една от най-ярките български певици на международната сцена. Световно признатото мецосопрано Светлина Стоянова се завръща да пее пред софийската публика след дебюта си в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в ролята на Керубино от „Сватбата на Фигаро“. Сред сцените, на които е гостувала, са Миланският оперен театър "Ла Скала", Виенската държавна опера, Болшой театър, Оперният фестивал в Глайндбърн, Хамбургската държавна опера, Операта в Цюрих, Музикферайн Виена и Уигмор хол в Лондон.
Camerata Bulgarica обединява водещи музиканти от Софийската филхармония, СО на БНР, Оркестъра на Софийската опера и балет, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и други български музикални институции, заедно с европейски изпълнители и млади музиканти, които следват в престижни консерватории.
Основател е продуцентът Димитър Московски, солист-кларинетист в Софийската филхармония, съвместно с артистичния директор Мирослав Георгиев – композитор, аранжор, диригент и пианист в Държавна опера – Стара Загора и НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
Идеята за този състав се оформя в рамките на четири последователни продукции за международната конференция Алианс за отговорно гражданство (Alliance for Responsible Citizenship – ARC) между 2023 и 2026 г. в Лондон и Бавария. Тези форуми събират политически лидери, писатели, артисти и обществени интелектуалци, сред които Джордан Питърсън, Найджъл Фараж, Кеми Баденок, Дъглас Мъри, Ерик Уайнстайн, Бьорн Ломборг и Константин Кисин. Именно там Московски, Георгиев и разрастващият се екип на Camerata започват да вграждат музиката в архитектурата на събитието – създавайки цялостни музикални преживявания.
Концертът на 16 септември в „Зала България“ отбелязва не само публичния дебют на Camerata Bulgarica, но и началото на дългосрочна културна платформа. Сред предстоящите проекти са заключителният галаконцерт на фестивала „Градините на Испания“, създаден в партньорство с Посолството на Испания, хотел ИнтерКонтинентал София и Sofia Art Institute, както и дипломатически, международни и кросоувър продукции, планирани за 2026 и 2027 г.
Публичният старт на Camerata Bulgarica е подкрепен от SOF Connect, операторът на Летище „Васил Левски“ – София и Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“. По-широката мрежа от културни партньори на Camerata включва Софийската филхармония, Alliance for Responsible Citizenship, Enterprise Europe Network Bulgaria, Sofia Art Institute, Elephant Bookstore и Клиника „Д-р Емилова“.
Чрез Camerata Access Programme неизползваните корпоративни билети ще бъдат предоставяни на ученици, преподаватели, млади музиканти и отдадени меломани, за които посещението на концерт на живо иначе би било трудно.
Амбицията на Camerata Bulgarica надхвърля създаването на запомнящи се концерти. Тя е да изгради институция, която използва музиката като обединяващ елемент, свързващ художествено-то майсторство, прецизната продукция и смисленото човешко преживяване в едно цяло.
За информация и билети - camerata-bulgarica.com
Повече за събеседниците:
Димитър Московски е кларинетист, музикален продуцент и културен предприемач, чийто професионален път свързва България, САЩ и редица международни музикални сцени. Роден е в София през 1979 г. Първата му среща с музиката е в детския хор „Бодра смяна“, а през 1990 г. започва да свири на кларинет. Само пет години по-късно печели втора награда на престижния международен радиоконкурс „Концертино Прага“. Заминава с пълна стипендия за Академия по изкуствата „Idyllwild Arts“ в Калифорния, а впоследствие продължава обучението си в Джулиард Скул в Ню Йорк, където получава бакалавърска и магистърска степен по кларинет. Още в САЩ Московски развива активна концертна дейност. Бил е солист на Оркестъра на Джулиард Скул, на „New Juilliard Ensemble“ и на Оркестъра на Академия „Idyllwild Arts“.
През 2003 г. изнася рецитал в „Weill Recital Hall“ – камерната зала на „Carnegie Hall“ в Ню Йорк като стипендиант на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. В САЩ е работил с диригенти като Пиер Булез, сър Роджър Норингтън, Шарл Дютоа, Ицхак Пърлман, Робърт Спано, Джерард Шварц, Дейвид Робъртсън, Джеймс ДеПрийст, Серджиу Комисиона и Росен Миланов.
През 2009 г. се завръща за постоянно в България и става част от Софийската филхармония. В продължение на повече от 15 години с оркестъра участва в над 650 концерта в България и чужбина и работи с някои от най-значимите диригенти и солисти на нашето време – сред тях Кирил Петренко, Валерий Гергиев, Кристоф Ешенбах, Денис Ръсел Дейвис, Жилберт Варга, Джанлуиджи Джелмети, Джошуа Бел, Максим Венгеров, Вадим Репин, Гидон Кремер, Александър Князев, Анна Нетребко,
Соня Йончева, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Хуан Диего Флорес, Брин Терфел и Йонас Кауфман.
Професионалният му опит преминава и отвъд строго класическата сцена – със срещи и съвместна работа в проекти с артисти като Тото Кутуньо, Джон Лорд, Сара Брайтман и Лили Иванова.
През 2023 г. Димитър Московски създава Camerata Bulgarica – музикално-продуцентска платформа със собствен камерен ансамбъл, обединяваща водещи музиканти от България. Идеята на Camerata Bulgarica е да излезе извън традиционния модел на концертния ансамбъл и да създава специални музикални програми, в които репертоарът, драматургията и публиката са част от обща концепция.
Като основател и продуцент на Camerata Bulgarica Московски отговаря и за изграждането на международни партньорства, отношенията с артисти и институции, продуцирането на концерти и цялостната реализация на проектите. Сред най-значимите международни изяви на Camerata Bulgarica са музикалните програми за конференцията „Alliance for Responsible Citizenship“ (ARC) в Лондон, където ансамбълът представя България пред международна аудитория от сферата на политиката,
бизнеса, културата и обществения живот. В София Московски продуцира и специални музикални събития за д-р Габор Мате и д-р Джордан Питърсън, а отделно развива и дългосрочно партньорство с Летище „Васил Левски“ София. Тази дейност постепенно оформя и по-широката професионална посока на Димитър Московски – на границата между изпълнителското изкуство, музикалното продуцентство, мениджмънта и културната дипломация. Важна паралелна линия в професионалната му биография е работата му като конферентен преводач с английски и български език. Повече от две десетилетия той превежда на международни конференции, образователни форуми, концерти и медийни събития, включително в ефира на БНТ, bTV и различни български радиостанции. Работил е като преводач на музиканти, писатели, предприемачи, обществени и политически фигури. Именно пресечната точка между тези различни светове – сцената, продуцентството и способността да се свързват хора и идеи – се е превърнала в основна характеристика на професионалния му път. Днес той продължава да съчетава работата си като кларинетист в Софийската филхармония с развитието на Camerata Bulgarica и с амбицията да създава музикални проекти, които представят България убедително и разпознаваемо пред международна публика.
Мирослав Георгиев е пианист, диригент, композитор и аранжор с професионален опит в Европа, САЩ и Южна Америка. Широкият му профил обединява соловото и камерното музициране, операта, съвременната музика, дирижирането, композицията и създаването на оригинални оркестрови аранжименти. От 2023 г. е артистичен директор на Camerata Bulgarica, където този многостранен опит се превръща в основа на художествения облик на ансамбъла.
Завършва НMA „Проф. Панчо Владигеров“ в София с магистратура по пиано при проф. Даниела Андонова и магистратура по дирижиране в класа на проф. Ивайло Кринчев. През 2005 г. получава още една магистърска степен по пиано от Университета на Южна Флорида в САЩ. Като пианист Георгиев е носител на награди от национални и международни конкурси. През 2000 г. печели втора награда на Международния конкурс за пианисти „Карл Филч“ в Сибиу, Румъния, а година по-късно получава специалната награда за най-добро изпълнение на френска пиеса на Международния конкурс „Албер Русел“ в София. Концертната му дейност го отвежда в България, Австрия, Франция, Великобритания, Люксембург, САЩ и Бразилия – като солист, камерен музикант и диригент.
В периода 2012-2017 г. Георгиев преподава в университета „Кантарейра“ в Сао Пауло. Освен редовни изяви като солист и член на камерни състави в най-престижните зали в Сао Пауло и Рио де Жанейро, той работи активно като корепетитор на певци и инструменталисти от най- висок клас, включително в класа по цигулка на легендарната преподавателка Елиза Фукуда. С продуцента Беа Естеве работи по поставянето на няколко съвременни камерни опери, между
които „Скачащата жаба от Калаверас каунти“ и „Пред статуята на Венера“.
Между 2013 и 2016 г. Георгиев е артист-солист пианист на Духовия симфоничен оркестър на Сао Пауло, което обогатява погледа му към възможностите на симфоничното оркестриране и към различни съотношения между тембър, плътност и инструментален състав. Освен че допълнително развива изпълнителския си опит в Бразилия, той разширява и непосредствения си досег с различни музикални традиции и култури.
След завръщането си в България Георгиев продължава активно да работи в областта на вокалната и оперната музика. От 2017 г. е корепетитор в Държавна опера – Стара Загора и преподавател във Вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2020 г. прави успешен дебют като диригент на голяма сцена с камерните опери „Любов“ и „Ревност“ от Албена Врачанска в рамките на МФ „Софийски музикални седмици“. Между 2021 и 2023 г. е част от ансамбъла за съвременна музика MYX’D, с който получава отличия от предаването „Вечната музика“ на БНТ и Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Естествено продължение на този многостранен музикален път е композицията. От 2022 г. Георгиев развива активно и своята композиторска дейност, която включва песни за висок глас и пиано, както и по-мащабни сценични произведения. Негови творби са изпълнявани и издавани в България и Великобритания, а сред по-мащабните му авторски проекти е операта
„Диктаторът“ с предстояща премиера през 2027 г. Ново измерение в композиторската му работа се развива чрез Camerata Bulgarica. Пример за цялостна музикална драматургия, съобразена с конкретното събитие, пространство и публика е оригиналната му композиция „Dawn of Hope“, създадена по поръчка за конференцията Alliance
for Responsible Citizenship (ARC) в Лондон. Произведението получава особено висока оценка от основателя и изпълнителен директор на ARC баронеса Филипа Страуд, която впоследствие го определя като един от музикалните символи на посланието на конференцията.
Още от самото начало (2023 г.) Георгиев използва ограничения състав на Camerata Bulgarica като възможност да разкрие нови пластове в позната музика – вътрешни гласове, нови темброви съотношения и детайли, които големият оркестров звук понякога прикрива. В неговата авторска „Carmen Jazz Fantasia“ музикалният материал на Бизе преминава през свободен диалог между класически и джазов език. В камерната му версия на „Рапсодия върху тема от Паганини“ на Рахманинов солиращото пиано и редуцираният инструментален състав запазват виртуозността и драматичния мащаб на произведението, но разкриват прозрачност и непосредственост на отделните гласове. Аранжиментите му на Валса от „Лебедово езеро“ на Чайковски и „Danzón No. 2“ от Артуро Маркес показват друга страна на същия подход –
способността голямата симфонична жестика да бъде пренесена върху сравнително малък ансамбъл, без да се загубят енергията, характерът и усещането за мащаб.
Посредством музикалните програми на Camerata Bulgarica за три последователни конференции между 2023 и 2026 г. Георгиев участва в изграждането на музикален език, който не функционира като традиционна концертна програма или фон на събитието, а като част от неговата драматургия. Именно тук ролите на пианиста, диригента, композитора и аранжора започват да се сливат в една обща художествена функция.
Тази способност да вижда музиката едновременно от позицията на изпълнителя, диригента и композитора е сред определящите характеристики на творческия път на Мирослав Георгиев. Тя му позволява свободно да преминава между различни жанрове, епохи и музикални езици, без да заличава тяхната индивидуалност, и да търси онова, което ги свързва – живото общуване между музикантите, произведението и публиката
