Събитие, белязано от катаклизмите на различни политически епохи и географски разстояния, ще се случи на 1 април от 18.30 часа в Арт клуб „Дипломат“. В деня на своята 92-ра годишнина Благо Симеонов открива пърформанса Fuga idearum 2026 – 60 години след дебюта си в галерията, която през соца е най-желаната столична територия за изкуство за Съюза на българските художници. Тогава до нея имат достъп най-вече избраниците на властта и истинско чудо е, че изначален бунтар като Благо Симеонов е допуснат до „Цар Освободител“ 6.
Сега, за втората премиера на мулти-медийното представление между картини, поезия и музика, е поканил вокален ансамбъл от Музикалната академия, ръководен от професор Даниела Дикова, в чието изпълнение ще прозвучат три весели песни на автора. Публиката ще види графични творби на Благо Симеонов, а мултимедия ще показва негови фото колажи, фокусирани върху известни и анонимни личности, исторически моменти на въздействието на лъжата върху цивилизацията и индивида. Всеки час ( нон-стоп) Благо Симеонов рецитира свои стихове – откъси от книгите си „Живот под лъжата“ и „Дай да видим“.
И понеже винаги съчетава визуалното си изкуство с музика и поезия, създавайки мултимедийни преживявания, получили признание от зрители и критици по света, в Арт клуб „Дипломат“ ще се проведът „срещи с автора“ между 1 и 19 април на теми, свързани с „Живот под лъжата“, изпълнение на „Монодия 2“ за соло кларинет, и с духовното и материално битие в София през 50-те и 60-те години на предишното столетие.
Коментира Благо Симеонов: „За да отрази нашият свят днес, музикалният творец не трябва да заглушава в себе си песента която пееше добрата му майка. Според мен той трябва да споделя, а не да умува за нови начини да споделя.“; “Произведенията на изкуството трябва да са разбираеми сами по себе си, без нужда от претенциозни инструкции за оправдаване на съществуването им”. Той е изключително интересна и колоритна фигура, не само защото животът му преминава между контрастни системи и общества.
Роден през 1934 г., още в училище рисува скици и карикатури, отдава се и на страстта към музиката и писането на стихове. Точно когато завършва Консерваторията в София, по куриер получава жълта призовка да се яви в Държавна сигурност на улица „Малко Търново“, където цивилното ченге го пита вярно ли е, че разказва политически вицове сред състудентите си. Предупреждава го, че ако не престане, следващия път ще се разправят не само с думи. След 5 дни той е уволнен от щатния оркестър на Консерваторията."По разпределение" пратен в Шумен. За негов късмет точно тогава разформироват градската филхармония. Щастието обаче остава кацнало върху рамото му – класира за специализация в Чехословакия, като сам плаща за всичко там. Но не гладува – брат му Георги всеки месец праща по 25 долара от Канада, където той емигрира малко преди Червената армия да влезе в България през 1944 година.
Благо продължава да се образова в Музикалната академия на Прага, като посещава и курсове в Художествената академия. Успява дапредстави своя мултижанров спектакъл Fuga Idearum във Варшава с голям успех и получава покани от престижни зали в Краков, Вроцлав, Познан и Катовице. Но получава и нещо друго, отново „специално“ по куриер – заповед от посолството на Народна република България да напусне Полша в рамките на 24 часа. През април на 1966-а с Fuga Idearum влиза в Народния музей на „Вацлавски намести“ – това е първото българско участие на култовия „Народни музеум“. Третото трудно извоювано представяне на Fuga idearum е на „Цар Освободител“ 6. Интересът към нея е сериозен.
Преди отварянето на галерията пред входа й на жълтите павета има „опашка“ от очакващи зрители, очакващи да чуят поезията на Благо, която той рецитира на ролковия си магнетофон, и да видят 53-те му платна му, осветени последователно от лампа над всяко от тях. Вестник „Народна култура“ и други централни издания се отнасят изненадващо благосклонно към необикновената арт акция. Две похвали са важни за имиджа му в тогавашното статукво – на Цола Драгойчева и на съветския драматург Константин Исаев. Въпреки това обаче на 11-ия ден от началото Министерството на културата хлопва кепенците на Fuga idearum. Но остават многобройните положителни рецензии и репродукциите на неизвестния дотогава артист в медиите на Варшава, Прага и София.
През 1970-а Благо Симеонов решава, че е време да се отправи към „свободния свят“. И тъй като е много сръчен и надарен като художник, успява да използва, с малки промени, „червения“ си паспорт, валиден за социалистическите страни. След брутални перипетии в Белград, Виена и Братислава, се добира до Ротердам, където три месеца заработва като хоноруван музикант в Rotterdam Symphony, докато получи виза от Канада, където бати му Георги прави големи усилия и успява да му осигури визата и да промени бъдещето му. Когато на летището в Торонто се прегръщат след 26 години, емоциите са големи. През следващите години Благо Симеонов дава рецитали по Радио Канада; Основава малко предприятие за Electronic Mapping, преподава в Royal Conservatory в Торонто. Изпълняват се негови творби в САЩ, Холандия, Норвегия, Аржентина и Канада; Рисува, снима, пише – издадени са седем негови книги.
