"Цигулар и музикант от международна величина, повлиял на българската цигулкова и изпълнителска школа по величествен начин. Огромен изпълнителски талант, който ще остане и след нея". Това написа в своя профил концертмайсторът на Концертгебау Амстердам Веско Панталеев-Ешкенази.
За цигуларката Лия Петрова тя бе "светило, чийто блясък озари сцените на класическата музика в България и по света. С нейната кончина, ние се прощаваме с един от най-великите цигулари на нашето време. Стойка Миланова беше не просто музикант - нейните записи за мен са пример за велико музикално майсторство, чиято страст и посвещение вдъхновяваха не само мен ,но и безброй млади таланти по пътя им към усъвършенстването. Наследяването на нейната цигулка представлява огромна отговорност - не само да поддържам живо нейното наследство, но и да продължа да разпалвам пламъка на този инструмент с нейната отдаденост".
"Оставам благодарен за нашето искрено и истинко приятелство! И няма да забравя разговорите и срещите ни в уютния, артистичен дом, там в полите на Витоша и винаги широко отворената за мен врата", сподели диригента Кръстин Настев
"За мен беше чест да бъда нейн ученик и да се докосна до нейното изкуство! В съзнанието ми са останали много незабравими моменти, от концертите, на които съм присъствал: от Менделсон до Чайковски, от Брамс до Шостакович!", спомня си с тъга диригента Николай Лалов, чиято кариера и живот се развиват в Португалия.
"Виртуозната ѝ техника, съчетана с несравнима емоционална дълбочина, правят изпълненията ѝ незабравими. Миланова е особено призната за интерпретациите си на великите композитори-романтици, особено на Брамс и Чайковски, чиито концерти свири с рядка проницателност и чувствителност. Редовен солист на най-големите оркестри в Европа, Америка и Азия и обичан учител и ментор. Професор в Националната музикална академия в София. Нейната артистичност, топлина и смирение ще бъдат запомнени от всички, които са имали привилегията да я познават или да изживяват изпълнения", посочиха от Софийската филхармония, където тя бе сред любимите солисти.
Стойка Миланова е родена през 1945 година. Започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща, цигуларя Трендафил Миланов. Завършва консерваторията в Москва през 1969 г. като ученичка на Давид Ойстрах. Лауреат е на престижните международни музикални конкурси „Кралица Елизабет“ в Брюксел /втора награда и златен медал/, „Карл Флеш“ в Англия /1970г./ и Гран При дьо диск „Шарл Крос“ в Париж. За половин век е обиколила света с 60 до 100 концерта годишно. Удостоена е със званието народна артистка през 1978 г. В репертоара ѝ се включват произведения от различни епохи и стилове, а изпълнителският ѝ стил се отличава с изключителна прецизност и емоционалност. Изнася концерти със сестра си, пианистката Дора Миланова, свири също с най-престижните български и световни оркестри. Партньори са ѝ били именити цигулари като Давид Ойстрах и Йехуди Менухин. Концертирала е в Европа, Америка и Азия. Преподавала е 5 години в държавна консерватория във Венецуела от 2005 до 2010. Професор в Българската държавна консерватория. Стойка Миланова е единствената българка, включена в родословното дърво на великите цигулари, редом с Корели, Вивалди и Паганини, припомнят от Министерството на културата.
Поклон пред светлата й памет!
