"На 92-годишна възраст ни напусна доайенът на българското танцово изкуство, отдал живота си на каузата да създава красота на сцената, проф. Петър Луканов". Така Държавна опера- Русе оповести кончината на дългогодишния солист, хореограф-постановчик и педагог. Големият танцов артист създава повече от 80 балетни постановки, 35 танцови миниатюри и танцовите фрагменти за някои от най-впечатляващите оперни продукции на сцените на българските оперни театри.
Проф. Петър Луканов е роден на 22.10.1931 година в село Брусарци, област Монтана. Завършва средно образование в София през 1949 година. От 1950 до 1955 година е солист на Ансамбъла на трудовите войски. Артистичната дейност на проф. Петър Луканов започва от Русе, където през периода 1955-1963 година е солист на балета на Русенската народна опера. През есента на 2022 година, с голям успех той постави българския балет “Козият рог” по музика на Красимир Кюркчийски, четвърт век след първата му премиера на русенска сцена, припомнят от институцията.
В периода 1963–1968 година учи и завършва с отличие „Балетна режисура” в Държавния институт за театрално изкуство /ГИТИС/-Москва в класа на проф. Леонид Лавровски.
Още като студент поставя шест едноактни балета в Русе: „Франческа да Римини” от Чайковски, „Чудният мандарин” от Барток, „Целувката на феята” от Стравински, „Блудният син” от Прокофиев, „Един американец в Париж” и „Кубинска увертюра” от; „Светлината залива всичко” от Икономов в Националната опера в София.
От ноември 1967г. (една година преди да се дипломира) до 1989, 2000-2002 и 2006-2008 година е балетмайстор и ръководител на балета на Националния театър за опера и балет – София. Едновременно с това, в различни периоди е бил художествен ръководител на отдел „Класически танци” и директор на Държавното хореографско училище (днес Национално училище за танцово изкуство) - София. В репертоара на Националния балет се играят неговите постановки на „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус и „Жизел“ от Адолф Адам, припомниха от Софийската опера и балет.
От 1980 година преподава хореографска композиция, композиция на класическия танц, хореографска и балетна режисура в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. Бил е ръководител на катедра „Хореография” (1989 – 1999 г.) и заместник ректор на Академията (1993 – 1999 г.). От АМТИИ - Пловдив припомнят, че той е носител е на почетното звание „Доктор хонорис кауза" на ВУЗ-а за изключителния му принос към развитието на Академията и на балетното изкуство в България.
През 1986 година, Висшата атестационна комисия на Министерски съвет му присъжда научно звание доцент, а през 1994 година – професор. От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” по хореографска композиция и режисура.
Многократно е бил член на жури на международни балетни конкурси във Варна, Москва, Осака, Шанхай. Бил е заместник- председател и председател на журито на Международния балетен конкурс - Варна.
От 1965 година досега е реализирал хореография, постановка и режисура на: 81 балeта, като 22 от тях по музика на български композитори; 17 световни премиери; 15 премиери за България; 34 балетни миниатюри; 14 от тях по музика на български композитори; 17 за международните балетни конкурси във Варна и Москва; Хореография към 42 опери, мюзикъли, оперети и драматични спектакли, 16 от тях по музика от български композитори;
6 балетни филма сред които: „Аполон Мусагет” и „Агон” от Стравински; „Пепеляшка”, „Ромео и Жулиета”, „Ала и Лоли” и „Класическа симфония” от Прокофиев; „Дъщерята на Калояна”, „Нестинарка” и „Микро квартет” Големинов; „Маски” и „Апокалипсис” от Казанджиев; „Балада за автопортрета” и „Козият рог” от Кюркчийски; „Сътворение, смърт и примирение” от Спасов; „Любовна магия” и „Тривърхата шапка” от де Файа; „Чиракът магьосник” от Дюка; „Легенда за любовта” от Меликов; „Парижката Света Богородица” от Жар; „Болеро” от Равел; „Елегия и токата” от Джуров, „Жизел” от Адам, „Дон Кихот” от Минкус и др.
Проф. Петър Луканов е носител е на Орден „Стара планина“, Орден Кирил и Методий, Златна и Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България и на Награда за съвременна хореография от Международния балетен конкурс във Варна и др. "Танцът е моят живот" е неговата автобиографична книга.
„Българската музика е най-голямото ми вдъхновение - и народната, започнал съм с фолклора като танцьор, и балетната, и симфоничната. Никъде по света няма като българската музика - с такова богато звучене, ритъм, движение. За мен е най-важно музиката да ми говори, защото върху нея се гради спектакълът. Еднакво ме вдъхновяват и неравноделните ритми, и класиката“, споделяше приживе Петър Луканов.
„Балетът е изкуство на младостта, изкуство на красотата. И не само това, а и на сериозните теми в живота. Няма тема и няма музика, които да не могат да станат на балет“, казваше доайенът на българския балет, известния хореограф и преподавател.
Поклонението пред паметта на проф. Петър Луканов ще се състои на 12 май – неделя 2024 г. от 12:00 ч. в Централното фоайе на Софийската опера и балет. Опелото ще бъде от 14.30 в храм „Свети Седмочисленици’.
