По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник М° Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, заедно с Галерия Средец и с подкрепата на Министерство на културата на България представят неговата авторска изложба с откриване на 3 декември 2024 г. вторник от 18ч.
Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Освен международно признат оперен певец, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко известен голям талант като академичен художник.
Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия Средец, в София бул. Стамболийски, 17
Живот, посветен на изкуството – така накратко и точно може да бъде представена личната живописна изложба на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев, който е бил и академичен художник. Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност.
Настоящата изложба на художника представя негови творби от различни периоди от творческата му кариера и очертава израза на четката и цвета, чрез които Никола Гюзелев постига силен и емоционален контакт с публиката, както на сцената, така и в изложбената зала. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова. Изложбата ще бъде открита на 3 декември 2024г. в Галерия Средец на Министерство на културата и се осъществява благодарение на сътрудничеството между Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия в Рим, Галерия Средец и е с подкрепата на Министерството на културата на България.
София, Галерия Средец, 03.12.2024 г.,18 часа.
Никола Гюзелев, артистът, който почина на 77-годишна възраст през май 2014 г., беше български оперен певец с мощен, дълбок, емоционално зареден басов глас, чийто обем и индивидуалност доминираха на сцената както в родината, така и в чужбина. Еклектичен артист, освен един от най-значимите лирични баси Никола Гюзелев е и отличен академичен художник-живописец.Героите, в които той се превъплъщава, варират от прелъстителя в "Дон Жуан" на Моцарт до главната роля в "Борис Годунов" на Мусоргски, роли които той оживява с богат, резонансен тон. Неговата пълнокръвна актьорска игра се допълва от едни очи, които можеха да бъдат горещи от болка или студени от жестокост.Всяко от изпълненията на Гюзелев беше емоционален повод, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, великият руски певец от началото на 20-ти век, и Борис Христов, негов сънародник българин, за когото той веднъж каза „ние станахме приятели и дори се напихме заедно" . Гюзелев пее и с друг голям български бас Николай Гяуров, в „Дон Карло“ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 г. Руският репертоар подхожда на Никола Гюзелев, особено на Борис Годунов, като един критик пише за представлението в Ла Скала в Милано, че „гласът расте във величие“. Седмица преди смъртта му журналист си спомня заедно с Гюзелев как веднъж във Виенската държавна опера той е получил аплаузи и 36 извиквания пред завесата. Артист с богат репертоар в главните басови роли не само в италиански и руски опери, но и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, продължила 55 години от дебюта му в световната опера. И публиката винаги ще го помни в най-добрите му изпълнения!
Никола Гюзелев никога не изоставя рисуването, създавайки много интроспективни творби, не на последно място автопортрет, който украсява корицата на биографията му La Voce che Dipinge ("Гласът, който вае", 2001) от Александър Абаджиев. За да визуализира ролята, която изпълнява, Гюзелев понякога рисува героя. „Следвам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички аспекти на артистичната игра, с окото на художник“, каза той за актьорската си игра.
Никола Гюзелев е роден в Павликени, Централна северна България, на 17 август 1936 г. и тази година се навършиха 10 години от смъртта му през май 2014 г. в София. Доктор хонорис кауза на БАН-Българска академия на науките, Комендатор на Италианската република, носител на Международната награда "Джузепе Верди Златен" за заслуги и принос към Белкантото. Награден с най-високите отличия на България и Италия. Почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия.
След смъртта му Фондацията, носеща неговото име, учреди съвместно с Министерството на културата на България и Българска академия на науките Международната награда на негово име за талантливи изпълнители в оперното и изобразителното изкуство, която тази година бе връчена връчена за пети път с юбилеен концерт в Софийска опера
