Лейбълът Harmonia Mundi стартира серия от записи с участието на Академията за старинна музика Берлин (AKAMUS) и е посветена на немската композиторка Емили Майер (1812-1883). Първата от трите части, която има за цел да събере цялата оцеляла оркестрова музика на Майер, използвайки исторически обосновани изпълнителски практики, е планирана за издаване на 18 септември. Серията ще включва четирите концертни увертюри, които са оцелели – от повече от дванадесетте, които тя е написала – единствения ѝ Концерт за пиано и пет от осемте ѝ симфонии. Две от тези симфонии са изгубени, а шестата е оцеляла само в редукция за пиано на четири ръце.
Записите са базирани на ново издание, подготвено от самата Академия за старинна музика Берлин, използващо оригиналните ръкописи на Майер, които се съхраняват в Държавната библиотека Берлин. По този начин ансамбълът се заема с репертоар, който, след като е бил известен по време на живота на композиторката, е останал до голяма степен недостъпен в продължение на десетилетия, отчасти поради липса на печатни издания.
Родена през 1812 г. във Фридланд, Мекленбург, Емили Майер започва да учи пиано на петгодишна възраст при органиста Карл Хайнрих Ернст Драйвър, който също така насърчава ранните ѝ опити за композиране. Професионалната ѝ кариера започва сравнително късно. След смъртта на баща ѝ през 1840 г. и благодарение на финансовата независимост, осигурена от наследството ѝ, тя се премества в Щетин – днес Шчечин – където учи при Карл Льове и започва да печели признание с мащабни инструментални произведения.
През 1847 г. се установява в Берлин, за да продължи обучението си при Адолф Бернхард Маркс и да учи инструментация при Вилхелм Випрехт. Между 1850 и 1854 г. тя организира и финансира ежегодни концерти, посветени на собствената ѝ музика, в Берлинския кралски театър, а през 1851 г. посочва професията си като „композитор“ в градския указател, което е необичайно за социалния контекст на онова време. Берлин е основният център на нейната дейност между 1847 и 1862 г. и отново от 1875 г. След смъртта й през 1883 г., от Майер остава каталог, който включва камерна музика, оркестрови произведения и ранния зингшпил, базиран на текст от Гьоте, *Die Fischerin*.
Този първи диск започва с Увертюра в ре минор и продължава с Концерт за пиано в си бемол мажор - тричастно произведение с неясна датировка, за което не е записано изпълнение по време на живота на Майер. В нейния музикален език класическите модели – особено Моцартовите – се запазват редом с елементи от ранния романтизъм. Александър Мелников изпълнява соловата партия на пиано Blüthner от 1867 г.
Албумът е допълнен от увертюра № 3 в до мажор и симфония № 1 в до минор, в четири части. Последното датира от ранната кариера на Майер като симфонист: още през март 1847 г. критикът Лудвиг Релщаб съобщава за две от неговите симфонии, в до минор и ми минор, изпълнени в Щетин. Академията за старинна музика Берлин изпълнява под диригентството на своя концертмайстор Бернхард Форк.
