Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с акад. Пламен Карталов, разположено в звуковия файл!
На 28.11.2022г. в Римската опера бе организирана RAINA DIVA - Вечер с Райна Кабаиванска и артисти от нейната школа в НБУ - Вероника Симеони, Витория Йео, Андреа Каре в съпровод на Паоло Андреоли. „В продължение на 3 часа Кабаиванска прикова вниманието на италианската общественост чрез уникално издание, което се надявам да представим на сцената на Софийската опера и балет", заяви в ефира на Classic FM Radio акад. Пламен Карталов - директор на Националната ни опера след завръщането си от авторитетното събитие. "Шестима изтъкнати музиковеди, редактори и издатели говориха за Кабаиванска. А нея да я видите? Как като че ли слезе от екрана със снимката с разкошни дрехи, тя оживя на сцената толкова увлекателно и сърдечно, че публиката не можеше да си тръгне. На следващата вечер в българското посолство се прожектира много интересен документален филм за нея, в който тя, като една Библия, разказваше какво е за нея работата с младите артисти, как се прави кариера благодарение на огромен труд, изключителна отдаденост и саможертва. Какво повече от това да имаме такива примери като Райна Кабаиванска в днешното съвременно изкуство?", реторично се пита маестро Карталов.
На 2 декември от 19 ч. със спектакъл на операта-сатира „Чичовци“ от Лазар Николов, Софийската опера ще закрие 52-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство (ФОБИ) в Стара Загора.
Мащабната постановка на „Чичовци“ е реализирана по повод 100 години от рождението на Лазар Николов – композитор-авангардист, автор на оперна, симфонична, камерна музика, филмови и театрални музикални картини.
„Чичовци“ е създадена през 1971 г. и дълги години не е поставяна на сцена. Първата й постановка в Софийската опера е на Пламен Карталов. Той споделя, че „Чичовци“ е една нелесна творба, но произведение с изпреварващ в творчеството подход и на композитора Лазар Николов, и на автора на текста Иван Вазов. Акад. Пламен Карталов смята, че „Нашата жива връзка с българските композитори говори за една идентичност, не само културна, социална и духовна, но и нравствена.“
„Чичовци“ е изумителен спектакъл, брилянтна, завършена творба. Маестро Карталов създава един изключителен театър на абсурда в първата сценична версия на „Чичовци“ на софийска сцена. Режисьорът умело вплита категорични послания към нашето време, но не се отдалечава от духа на Вазовото произведение. Певците и оркестърът се представят блестящо и майсторски разказват режисьорския замисъл.
Диригент на спектакъла е Жорж Димитров, сценографията е на Свен Йонке, а в ролите на Хаджи Смион, Иванчо Йотата, Мирончо и останалите вазови " чичовци" са Атанас Младенов, Костадин Андреев, Емил Павлов, Атанас Йонков, Николай Павлов, Николай Петров, Веселин Михайлов, Петър Бучков и други.
Режисьорът акад.Пламен Карталов споделя: „В „Чичовци“ на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма, както точно при това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изразяване и претворяване на реалността, чрез нови начини на творческо мислене. И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството им. Пародията и ироничната характеристика и при двамата се явява като стил на изразяване в аспектите на литературния и музикален език на „Чичовци“. И музиката, и текста, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен. Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване. В "Потомците" на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги видим вече пораснали тези нашенски „Чичовци“.
