Финландецът Тармо Пелтокоски, един от най-обещаващите таланти в оркестровото дирижиране, следва пътя на своя сънародник Клаус Мякеля и въпреки 24-годишната си възраст, се добира до високи позиции в кариерата по неудържим начин. Роденият през 2000 г. Тармо Пелтокоски вече е признат за един от най-добрите диригенти в света ("финландският диригент-чудо", "талант на века" - Tagesspiegel). Неговите познания и гъвкавост му позволяват да се движи между концертната зала и оперния театър - той дирижира първия си пълен цикъл "Ring" на 22 години - в репертоар, който варира от класика до съвремие. Само за две години той е назначен за музикален директор на Националния оркестър на Тулуза, музикален и артистичен директор на Латвийския национален симфоничен оркестър, главен гост-диригент на Ротердамската филхармония, както и на Немския камерен филхармоничен оркестър на Бремен. Младият маестро ще бъде следващият музикален директор на Хонконгската филхармония от сезон 2026-2027, както беше обявено от самия оркестър. Пелтокоски наследява на поста Яап ван Зведен. Мандатът му ще продължи четири години, след като е бил назначен музикален директор през сезон 2025/2026.
Това ново назначение се оповестява публично няколко месеца преди Пелтокоски да встъпи в длъжност, на 1 септември. Неотдавна той бе избран и за музикален директор на Националния оркестър на Тулуза, като ще остане на тази позиция до август 2029 г. Заедно с френския оркестър Пелтокоски ще закрие фестивала в Гранада на 14 юли в Двореца на Карл V с амбициозна програма, съставена от Прелюд към операта "Нюрнбергските майстори-певци" от Рихард Вагнер, "Четири последни песни" от Рихард Щраус и Деветата симфония на Брукнер.
Пелтокоски стана най-младият диригент в списъка на Deutsche Grammophon, когато подписа ексклузивен договор с лейбъла през октомври миналата година, и продължава да пленява публиката с ослепителните си изпълнения на живо на водещи сцени по целия свят. През май излезе дългоочакваният му дебютен албум на DG, представящ симфониите на Моцарт № 35 "Хафнер", 36 "Линц" и 40 в сол минор. Пелтокоски записва произведенията с Немския камерен филхармоничен оркестър на Бремен, на който той е назначен за първия в историята главен гост-диригент в началото на 2022 г. и който е обявен за оркестър на годината на наградите Gramophone 2023. Албумът им с Моцарт е издаден в дигитален формат и на CD, като дигиталната версия ще съдържа и три бонус песни с виртуозни солови клавирни импровизации на Пелтокоски, по една на всяка от трите симфонии.
Звукозаписният проект започва със Симфония № 35 в Ре мажор "Хафнер", написана за Зигмунд Хафнер, виден гражданин на родния град на Моцарт - Залцбург. Композиторът я вписва в натоварения си график през лятото на 1782 г., като по-късно същата година преработва партитурата, започнала като серенада. Изпълнена с ярка и тържествена музика, тя веднага става популярна след публичната си премиера във Виена в присъствието на признателния император Йозеф II. В центъра на албума Пелтокоски поставя Симфония № 40 в сол минор на Моцарт, чиято турбулентност и драматизъм създават мощен контраст с предишната творба. Завършена през лятото на 1788 г., тя е една от последните симфонии от трилогията на композитора и една от двете, които той пише в минорна тоналност. Голяма част от музиката е меланхолична, понякога дори жестока, а Пелтокоски и неговите изпълнители разкриват всеки нюанс на светлина и сянка. За заключителната си творба те се връщат към празничния дух на "Хафнер" със Симфония № 36 в до мажор "Линц". Моцарт я написва в рамките на четири дни за концерт в австрийския град, където е отседнал с новата си годеница Констанце. Нейният шеметен финал Presto довежда албума до блестящ завършек.
